В живота идват моменти, когато всичко се обърква, сякаш целият свят се е срутил върху нас и не виждаме изход, струва ни се, че затъваме все повече и ни се иска да изчезнем, да се спасим, да избягаме... да се събудим и да се озовем на друго място, с други хора, с друг, нов, по-добър живот. Отначало.

Да бъдем други. Тогава променяме външността си, правим нетипични за нас неща, за да се почувстваме различно. Зад всичко това се крие нестихващото желание да избягаме от миналото и да заживеем, сякаш не е имало „преди”, сякаш нямаме спомени, сякаш никога не сме били ранявани и не сме допускали грешки. Сякаш сега сме се родили...

Обикновено този порив за рязък завой и смяна на посоката намира реализацията си след някакво значимо събитие, което преобръща всичко и дори ни променя като личности. С това идва и необходимостта за промяна в обстоятелствата и е твърде възможно внезапно да поискаме да заживеем друг живот, да напуснем работата си, да се преместим в друг град, или дори държава, да се омъжим или разведем, да потърсим нови занимания, да намерим нов смисъл. Може и да не знаем какво точно искаме да променим, а само това, че ни е нужно. Ако имаме добра работа, стабилен партньор и спокоен живот, една такава промяна би изглеждала като лудост и авантюризъм, но ако дълбоко в себе си чувствате, че наистина ви трябва, е въпрос на време и смелост да я осъществите.

В ума си вече сте го извършили стотици пъти. Представяли сте си какъв би бил животът ви, какво бихте правили, какви бихте били, ако... Вероятно много неща ви спират, а от идеята до осъществяването й ви дели само една крачка. Но как да сте сигурни, че няма да сгрешите и да съжалявате после, ако я направите?

Доверете се на инстинктите си. Те винаги ни посочват верния път, стига да имаме сетивата да го усетим, да се вслушаме в онова, което вътрешният ни глас ни нашепва. Едва ли потребността ни да променим нещо важно е напразна. Помислете на какво може да се дължи тази идея и ако чувствате, че нещо силно ви тегли да я осъществите, значи действително ви е нужна.

Проучете възможностите. Вижте дали това, което искате да направите, е осъществимо и е по силите ви. Ако е така, не се страхувайте от риска, че можете да се провалите. Човек е устроен да се променя, да прави своите избори, да взима своите решения, да върви непрестанно и не е задължително това да става под права линия – понякога именно резките завои, внезапните промени го правят по-пъстър, по-цветен и по-истински.

Бягството като решение? Дори да сте направили избора си да започнете живота си отначало и да сте готови да го осъществите, имайте предвид, че каквото и да направите, където и да отидете, ще носите спомените от преживяното със себе си, защото то ви е изградило като личности такива, каквито сте. Мислите и чувствата ви също ще ви последват навсякъде. Затова, започнете новия си живот, „на чисто”, но с ясното съзнание, че каквото и да градите занапред, ще обръщате глава назад понякога, ще си задавате въпроси, ще сравнявате „тогава” със „сега”, ще ви липсват хората, дейностите, местата, които сте загърбили, ще се питате дали не сте сгрешили (ако например сте избрали живота зад граница) и никога няма да сте сигурни в отговора. Както и че и макар да сте започнали всичко наново, ако повтаряте старите си грешки, пак можете да се озовете в същата позиция и да се въртите в порочния сценарий.

Готови ли сте за нов живот? – това е въпросът, на който трябва да си отговорите преди да направите каквото и да е. Готови ли сте наистина да загърбите и да се откажете от всичко, в името на онова, към което се стремите, ще ви даде ли то повече, отколкото имате в момента? Кое от досегашния си живот сте склонни да пожертвате в името на новия? Ако отговорът е положителен и тези въпроси не ви притесняват, действайте смело напред! В крайна сметка човек съжалява най-много за онова, което не се е осмелил да направи.