Понякога толкова ни е страх, че не виждаме по-далеч от носа си. Застиваме в отбранителна позиция физически или психически и не можем да направим нищо, нито да помръднем. Колко много ни ограбва страха можем да усетим лесно като се свием в поза, сякаш очакваме най-лошото и най-страшното. И в същото време се опитаме да кажем "Oбичам те!" с цялото си сърце. Не можем, защото в този момент съществото ни е в режим “Опасност”.


Биология на страха
Когато сме изплашени или силно се безпокоим за нещо, организмът ни приема това за заплаха и започва да действа. Човешкото тяло преминава в състояние, наречено “бий се или бягай”. Тогава всички ресурси на организма спират да обслужват обичайните дейности и се пренасочват към справяне с опасността. Това е инстинктивна реакция, която “засипва” тялото с хормони като кортизол и адреналин, за да се увеличи сърдечния ритъм, да се вдигне кръвното налягане и да се повиши нивото на глюкозата в кръвта. Всичко това става с цел лесно достъпно “гориво” за основните групи мускули. В същото време функции като възпроизвеждане и храносмилане например, които нямат пряко отношение към опасността, временно се забавят.

Страхът от страшното
Интересното и много важно е, че тази “ефективност”, в която за минути ни привежда инстинкта за оцеляване, се задейства независимо от това дали заплахата е истинска или въобразена. И докато в по-ранни времена страхът е бил основното ни средство за оцеляване, то днес повечето “заплахи” са някак вместени в телевизията и филмите. Страшни новини, страшни филми - всичко това ни прави неспокойни и ни всява усещане за уязвимост. С други думи ако преди страхът е бил резултат от реален опит, в днешно време повечето ни безпокойства не са свързани с истински, собствен опит.


Вземи страха на страха

Когато се сблъскаме със страховете си, естествено клоним към някое от следните действия:

• Бягство
• Опит за контрол
• Опит за подтискане
• Опит да не се поддаваме

Колкото и да ни се иска да подтиснем страха, не бива да го правим. Той както и другите емоции си има своето място в реалността ни. Това, което трябва да направим е да преценим кога е основателен и би ни предпазил да направим нещо неразумно и кога е напразен и е просто плод на фантазията и мислите ни. Във втория случай със сигурност трябва да се отървем от него.

Йозеф Киршнер предлага три стъпки, в които можем да преодолеем страха си. Първо се питаме от какво се страхуваме и защо, след това преценяваме кое е най-лошото, което може да стане, ако страхът се сбъдне и накрая решаваме дали искаме да поемем риска или не.

Всъщност най-силният въпрос, с който страхът може да се прогони си остава универсалното “Това полезно ли е за мен?”. Ако е полезно - чудесен страх, помага ни да обърнем гръб на голямото зелено чудовище и да бягаме с всички сили и много надалеч или ако преценим да останем и смело да се впуснем в битка. Ако обаче вече няколко пъти сме видели, че чудовището нито е зелено, нито съществува, очевидно страхът ни няма с какво да помогне. Време му е да си тръгва, а ние, просто трябва да се сетим да отворим вратата и да го изпратим.