Влюбена в измислен образ

Hera.bg

Светлана Чамова
Да се влюбиш в измислен образ е една от самоизмамите, които сами си устройваме. Обикновено сполетява хора, които копнеят за любов, а не я намират край себе си. Или живеят с нереалистични представи за срещуположния пол. Да се случи на тийнейджър без особен социален опит е разбираемо, но зрели хора да бъдат обладани от подобни призраци, е опасно. За тях самите. Защото никой не може да върне пропуснатото време и шансове за истинските неща.

В случая не става въпрос за онова идеализиране на любимия, в което изпада влюбеният в периода на най-голяма еуфория. Става дума за приписването на абсолютно непритежавани качества. Това е някакъв фантазен образ, за който само се търси горе-долу подходящ обект, на когото той да бъде прикачен. От там насетне каквото и разочароващо да направи набелязаната личност, нищо не може да разруши идеализирано-измисления й ореол. Винаги се намират оправдания и обяснения за поведението й.

Това са хора, които обичат да драматизират случващото им се, живеят в свой си свят, който няма общо с реалния, но те нито осъзнават тази прекъсната връзка, нито държат на нея. За тях нищо не е такова, каквото го виждат всички останали. Ако техният възлюблен е женен, той задължително е нещастен, едва понася жена си, но има непреодолими пречки да се раздели с нея. Не е задължително този изтъркан сюжет да е натрапен от неверния съпруг. Лек намек е достатъчен влюбеният в своя идеализиран герой да досъчини подробностите и да вярва в тях. Убедени са, че техният идеализиран обект е щастлив само и единствено с тях. Той се жертва заради децата си – затова живее в това удобно раздвоение. Много работи и затова не ги търси често. Жена му не го разбира, но той е прекрасен, честен, самоотвержен човек, който намира себе си само и единствено с тях. Това, че крие, мами и живее двулично са незначителни подробности. Ако не е женен, но въпреки това ги пренебрегва, рядко ги търси, позволява си грубо отношение, това са неща, които, естествено, ги тормозят, но бързо и лесно намират оправдание за него. Не допускат вероятността той да не се интересува от тях, да е просто невъзпитан или да е завършен егоист. В никакъв случай. Обясненията се търсят другаде. Той е уморен или раздразнителен, защото шефът му го натяга. Държи се дръпнато, защото не му стигат парите, защото няма работа, защото... Хиляди причини. Подобни ситуации са отвъд границата с мазохизма и само те не виждат очевидното.

Често влюбеният в измислицата малко познава своя принц или принцеса. Романтична случка в началото или общо приятно преживяване отключва механизма. Влюбеният превъзнася и идеализира случилото се, придава му огромна значимост, нещо, от което другият човек си няма и хабер. Или ако е добър манипулатор, използва толкова доколкото и докогато му е необходимо. Колкото срещите на живо са по-редки, дългите периоди на раздяла само подхранват мнимите качества на вашия възлюблен. Поддържането на някаква връзка по телефон, скайп или фейсбуk – сегашните технологии предлагат толкова възможности за посредствено общуване, се превръща в заместител на истинската близост. Всъщност те са перфектната хранителна среда за виреенето на любовта в г-н Измислен. На картинките с целувчици и прегръдки от монитора се придава смисъла на истинската нежност и загриженост. Едното натискане на компютърното копче се бърка с жестовете на внимание и подкрепа, които в живия живот костват усилия, време, реални емоции, себеотдаване.

И не казвайте – на мен това не може да се случи, аз съм стъпила здраво на земята, защото животът обича иронията. Да загубиш връзка с действителността, е нещо, което може да нанесе само поражения. Особено когато иде реч за най-личната територия – тази на любовта. Реалността не винаги е само прекрасна, но има едно неоспоримо преимущество – тя е единствено съществуващата. Затова да се посветим на нея, а не на нещо, което съществува само в главата ни.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=1762