Поемането на дъх, издишването му, това е най- дълбоко вкорененият човешки инстинкт. От вдишването на първата глътка с раждането до последната – толкова трае животът ни, макар една мисъл да казва, че „животът ни не се измерва с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни”.
И като повечето важни неща в живота ни, изобщо не се замисляме за дишането, освен когато се появи проблем. Но дишането е толкова жизненоважно, че е редно да се замислим – „естествено” като дишането, но правим ли го както трябва?

Хората използваме една нищожна част от капацитета на белите си дробове. Когато поемаме дъх и бързо и безшумно го изпускаме, ние активизираме единствено горната част на дробовете. В резултат на това, кръвта в алвеолите не успява да се насити с кислород. Заради недостатъчното за нуждите на тялото количество кислород се налага да дишаме далеч по- учестено и свито, в сравнение с това, което обемът на дробовете ни позволява. За разлика от това повърхностно дишане, дълбокото дишане, което разтваря гръдния кош и повдига цялата диафрагма, успява да изпълни докрай белите дробове и така само с едно продължително вдишване и издишване се осъществява този процес – кислород- кръв- въглероден диоксид. Освен това, диафрагмата масажира сърцето, което влияе благотворно на функциите му.

И така, условно можем да разделим естествения процес на дишане на два вида: коремно ( диафрагмено, дълбоко ) и гръдно ( ключично, повърхностно).

От само себе си се разбира, че правилното е дълбокото, диафрагмено дишане. То именно заляга в живота, съзнанието и здравето на онези източни народи, които отдават изключително голямо значение на дишането и то е за тях нещо повече от естествен жизнен процес. Написани са многобройни трудове, намерени са древни ръкописи, които разкриват различни техники на дишане, като го извисяват на по- високо ниво от това, на което сме свикнали ние да го поставяме. На Изток хората вярват, че божественото се намира навсякъде във въздуха около нас и дишането е начин да приемем директно Бог в себе си. Във всяка една източна религия дишането е неразделна част от правилното изпълнение на практиките, които сближават човека с Бога и му дават това божествено просветление, което е висша човешка цел. Съсредоточено дишане освобождава съзнанието, олекотява тялото и извисява душата, която се подготвя да се докосне до Бог.

Типичен пример за значението на концентрираното дишане е йогата. На практика йога не би могла да се изпълнява без правилно дишане. Дишането при йога действа по два начина – за правилно изпълнение на позите ( асани ) и на по- високо ниво за овладяване и равномерно разпределение на „прана” ( жизнената енергия, която е навсякъде около нас, но ние приемаме едва повърхностно ).

Три са стъпките на йогиското дишане:

Вдишване, приемане на прана – дълбоко, повдигане на стомаха, диафрагмата

Задържане, задържане на прана в тялото – няколко секунди – фокусиране, циркулация на прана из тялото

Издишване – освобождаване на въздуха, освобождаване на прана – трае по- дълго от вдишването.

При цялото дишане работят единствено ноздрите, устата остава затворена, а за по- добри резултати, учителите препоръчват и визуализация на прана и нейното движение около и вътре в тялото.