Тази история е стара, стара, колкото света, може да си попадал на нея, а може и да не си. Чуй я...

Имало едно време....


Имало едно време един остров. Това не бил обикновен остров, там живеели всички чувства, които човек познава. Щастието, Тъгата, Познанието и още много, включително и Любовта.

Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.
ImageFull

Богатството се качвало в своята лодка. Любовта казала:

- Богатство, вземи ме със себе си.
- Не мога! – отговорило Богатството...– На корабът ми има много злато и няма място за теб.

Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб:

- Суета, моля те помогни ми.
- Не мога, Любов. Виж се каква си мокра може да повредиш кораба ми.

Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:

- Тъга, позволи ми да избягам с теб.
- Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно... Искам да остана сама.

Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала.

Внезапно се чул глас:

- Ела, Любов! Аз ще те взема със себе си. - гласът бил на непознат възрастен.

Когато слезнали от кораба на сушата, той продължил по пътя си. Любовта така се развълнувала и летяла от щастие, че забравила да попита за името му. Осъзнавайки какво е направил непознатия за нея тя попитала Познанието:

- Кой ми помогна?

- Помогна ти Времето – отговорило Познанието.

- Времето? – почудила се Любовта, - Но защо Времето ми е помогнало?

Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:

- Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!