В едно интервю Уди Алън споделя как все повече се убеждава в това, че филмите му и въобще изкуството по-скоро трябва да ни дават наслада и сили да продължим напред, отколкото да търсят отговори на въпроси, които досега никой не е открил и няма да открие.

Всеки намира сили и мотивация по различен начин, но нещата, които ни тласкат напред са винаги свързани с някаква стойност. Някои предпочитат материалната стойност, други духовната, трети не търсят някаква обща стойност, а се наслаждават на момента. Сигурността, общуването, състезателният момент- всички тези неща могат да са в основата на нашата мотивация.

Едно от тях обаче ни дърпа най-силно напред и ни помага да постигаме все повече и повече, изпълнени с енергия и желание. Когато определим за себе си какво e то, ще съумяваме по-леко да вървим напред и да отхвърлим страха, като движеща, или по-скоро недвижеща, сила. Ако знаем от какво се нуждаем като стимул, с удоволствие ще си го набавяме всеки ден в достатъчни количества и животът ни може да се превърне в едно вълнуващо пътешествие.

Насладата
Насладата за много от нас е жизненоважно условие, за да можем да поддържаме живота си пълнокръвен и смислен. Когато се забавляваме, ние събираме сили и дори опит, които ни помагат да живеем и работим с повече усмивка и оптимизъм. Когато си доставяме достатъчно от нещата, които обичаме, ежедневието ни придобива съвсем други измерения и мотивацията ни да продължаваме напред се увеличава.

Сигурност
За някои хора сигурността е основен стимул в живота. Това, което ги движи напред е желанието да намерят финансова стабилност и по този начин да се чувстват защитени в постоянно променящия се свят. Освен финансова, сигурността за тях е и в най-общия смисъл подкрепа от някакъв вид общност. Те не биха тръгнали сами на пътешествие, защото се чувстват най-добре сред други хора, с които имат нужда да се идентифицират като едно цяло. Този тип хора искат да са наясно как ще платят всички сметки от следващия месец и какво трябва да направят, за да осигурят всичките си нужди.

Победата
Желанието винаги да бъдат на първо място е в основата на действията на някои хора. Те обичат всякакви дейности, които са свързани с ясна и измерима награда. Независимо дали това ще е печелене на състезание или пък на звание “най-добър служител на годината”, за тях всичко може да бъде превърнато в надпревара. За тях мотивът не е в самата дейност. Силите, които ги движат напред идват от огромното желание да бъдат първи, независимо от това какво правят.

Общуване
Желанието за свързаност е фактор, който винаги е бил в основата на действията ни. Има личности, чиито подбуди са най-вече обусловени от търсенето и поддържането на социални контакти, от многото събирания със семейство, приятели и познати. С една заедността ги подтиква към по-голямата част от действията им. Те могат да се сприятелят с всеки, а съвместната работа и споделените преживявания са най-големият им стимул.

Вдъхновението
Макар често с не толкова бързи и видими преки резултати, вдъхновението е силна движеща сила. То е дори много повече от мотивация. Хората, чиито действия се основават на него, могат дълго време да не постигат нищо, но дойде ли вдъхновението да строят кули от чудеса. По особен начин това, което ги движи напред е и вътре и вън от тях.

Признанието
Този стимул влиза в групата на така наречените външни мотиви. Желанието да бъдат подобаващо оценени от другите и непрекъсната нужда от външно одобрение са чест подтик за някои хора. Те биха повдигнали планина щом става дума за това да получат похвала или признание.

Промяната
Има хора, които биха направили и невъзможното, стига това да им донесе разнообразие и новост. Те не са склонни лесно да приемат рутината и трудно се поддават на рамки поставени отвън. Не винаги това е резултат от скучно ежедневие или отегчителна работа, просто тези хора не поставят граници за възприятията и съществуването си и това ги движи напред.

Стимулите, които ни подтикват да правим или да не правим нещо, могат да бъдат безброй и всеки ги открива за себе си. Каквито и да са те, за нас е добре да ги познаваме и да им обръщаме нужното внимание. Защото ако си позволим дори само веднъж да останем без движеща сила, се обричаме да погледнем на света като на нещо статично, което винаги ще остане такова. Вместо това, по-добре да открием “моркова”, след който обичаме да тичаме, и да се впуснем смело напред към поредното начинание.