Живеело в една гора малко таралежче. То винаги изглеждало много щастливо. Разбира се, като във всеки живот и то имало лоши моменти, но винаги търсело мъдрата поука и си оставало щастливо, както преди. А игличките му светели от щастие.

Гората тaралежчето споделяло и с други обитатели, които често си шушнели един друг "Как го постига таралежчето? Как така е винаги щастливо?". Така тръгнала и мълвата сред горските жители, че всъщност таралежчето има вълшебни иглички и точно в тях се крие тайната на това да виждаш света красив, да изпитваш щастие.

Та... било една прекрасна сутрин, в която малкото таралежче решило да си събере гъби от горската полянка, когато на едно камъче видял безутешна и тъжна да стои мравчица. Таралежчето винаги било загрижено за другите, затова и попитало:

- Какво ти има мравчице?

- Какво ми има... как какво! Всичко е толкова тъжно, скучно, нищо радостно не се случва - отвърнала мравката.

- Но как така - рекло малкото таралежче. Всичко е толкова красиво, погледни капките роса по тревата, разтварящите чашки цветенца, синевата на небето.

- Да, но твоето щастие се крие във вълшебните ти иглички. Ако аз имах поне една от тях, може би също бих се полюбувала на цветята - казала мравката

Малкото таралежче не се и замислило и с рязко движение изтръгнало една от своите иглички, подало я на мравката с усмивка и продължило по пътя си.

От клонките на един храст таралежчето чуло тъжното кукане на кукувичката. Сърцето му не дало да я подмине и я попитало.

- Защо тъжиш кукувичке?

- Всичко е толкова сиво, дори и небето, как да не тъжа - казала кукувичката.

- А видя ли в сивото небе колко красиво се открояват сребристите облаци?

- Не съм - казала кукувичката. Сигурно ако имах една от твоите вълшебни иглички, щях да мога да ги виждам и да съм щастлива.

На мравчицата дадох и на кукувичката ще дам, подало една игличка и продължило нататък.

Гледа, във въздуха нещо оранжево виси. А то жирафът от скука бил привил ниско глава.

-Защо си отпуснал така глава? - учудило се таралежчето.

-Скууука! - въздъхнал жирафа. - Безинтересно!

-Как да е безинтересно? Ти видя ли каква пъстроцветна дъга има над нашата гора днес?

- Не съм забелязал. Но ако имах една от твоите иглички, може би щях весело да поиграя с дъгата.

Таралежчето дало игличка и на жирафа. А после и на заека, мечката, гъсениците, катерицата, на божите кравички и куп други обитатели, които поискали игличка за щастие.


И малкото таралежче... останало голо - голеничко.

Присмяла му се свраката:

- Еееех, таралежче, колко си глупаво само! Раздаде всичките си иглички, една неостави за себе си! Сега като нямаш иглички няма да имаш и щастие!

- Глупавата си ти, сврако, глупава! Та работата съвсем не е в игличките ...

И продължило към гората малкото, щастливо, плешиво таралежче.

.