храна и купичка – Противно на схващанията, тези зайчета не се хранят със зеле и моркови, нито с други сурови зеленчуци. В повечето случаи в тях има нитрати, които са много опасни за крехкото стомахче на малкото приятелче и не е добра идея да го храните свободно с каквото ви падне. Все пак отглеждате зайче, а не прасе

Най-сигурно е да му купите храна от зоомагазина. Комбинирайте гранулираната храна с ядки, която се продава като смес, и е съобразена с нуждите на пухкавото ви приятелче, със сено, което ежедневно трябва да си хапва, като допълнение към здравословното му меню. Можете да го храните по 1 или 2 пъти дневно, като му давате малки количества, за да не се подува коремчето и да не преяжда.

поилка за вода – грижете се винаги в нея да има прясна водичка. Колкото и да е странно, зайчетата веднага се научават как да я използват. Ако сте навън през целия ден, по-добре е да поставите в клетката 2-3 поилки, за да сте сигурни, че зайко няма да остане жаден, докато ви няма.

витамини – зайчетата с радост ще гризат или ближат специалните витамини, и соли, които сте сложили в клетката им. Имайте предвид, че от тях нуждата за водичка е още по-голяма.

постелка – още един мит за зайчетата е, че урината им отделя силна миризма. Мини зайковците са изключително чисти животни и сами „преподреждат” клетката си, както им харесва. Достатъчно е да покриете дъното с талаш и абсорбиращи гранули и да го сменяте веднъж дневно.


Подходяща температура

Зайчето не понася топлината и не бива да се оставя в близост до печка или на пряка слънчева светлина, но тъй като лесно може да се простуди, не трябва да го оставяте и на студено. Най-добре е да го гледате на стайна температура и да го пазите от течение.

Хигиена. Зайчето само поддържа добрия си външен вид и чистота, като се „мие”, така че не се налага да го къпете. Бихте могли да го сресвате със специална четка, ако козината му го изисква.

Ваксини. Домашните зайчета също се ваксинират и обезпаразитяват, затова е желателно да посетите ветеринаря.

Как да го носите? Не го хващайте за ушите, както смятате за правилно, защото се оказва, че това е вредно за пухкавия любимец. Внимавайте и да не притискате коремчето му. Не му позволявайте да рита във въздуха, притиснете го плътно към себе си, за да чувства опора и изчакайте да се успокои. С времето и тренировките ще ви стане навик. Научете и децата как да го взимат, прибират и носят, без да го наранят или стресират. Ако са малки, нека правят това само под надзора ви.

Игра и общуване. Освен от физическа грижа, зайко се нуждае и от любов и внимание. Ако имате друг домашен любимец вкъщи (куче или котка), преди да ги пуснете да си играят, ги оставете да се опознаят под ваше наблюдение – отначало оставете зайко в клетката, за да свикне другото животно с присъствието му, да познава миризмата му, после го извадете за кратко и позволете да се подушат. Ако видите, че зайчето не се страхува, а другият любимец е дружелюбен, можете да ги пуснете да си играят, гонят или крият, но внимавайте да не се наранят. С времето те ще се научат и ще свикнат един с друг.

Заекът - лечител. Освен че е мекичък като плюшена играчка, зайко има лечебни свойства. С мощното си енергийно поле той може да отнеме болката ви или да успокои напрежението ви, все едно сте глътнали хапче. Така той ви се отблагодарява за положените грижи.