Дълго чакаме първата крачка на детето си. Мечтаем как то ще проходи и ще се затича към нас разтворило ръце за прегръдка. Но заедно с тези щастливи мигове идват и онези моменти на обелени колена, изподрани ръце и безброй малки рани и белези. Тези дребни инциденти са неизбежни. Те са част от порастването и научават детето ни на важен урок – да преодолява неприятните моменти и болката и да продължава напред. От значение е и нашата родителска реакция в тези случаи.
Първото, което ви идва отвътре да направите, е това, което е заложено, закодирано в нас – да изправите мъничето, да избършете сълзите му, да го прегърнете, целунете и утешите. Направете го. То трябва да усети, че вие сте там, да усети вашата любов и подкрепа. Но това, което не трябва да правите (а често се случва) е да викате уплашено още щом зърнете детето да се спъва и пада. Така ще го изплашите още повече.
Сигурно сте забелязвали или от опит знаете, че много често когато падне и нараняването не е сериозно детето не заплаква, а първо се обръща да види как ще реагират родителите му. Ако майката се спусне към него с ужасена физиономия и възклицания – “Ау, какво стана? Удари ли се? Много ли те боли?” -то веднага започва да пищи и да плаче силно. Разбира се, изплашило се е. Вече всъщност не го боли толкова много. Но щом мама е така разтревожена значи ми се е случило нещо страшно. Затова колкото и да ви е трудно – запазете спокойствие.
Ето няколко лично изпитани метода, които ще ви помогнат по-бързо да успокоите детето, когато раната не е сериозна, но то не спира да плаче:
“Юнак без рана не може” сигурно и на вас като дете са ви казвали така. Както и подобните варианти – “Така порастват здрави децата”, “Така ще станеш голям/а” и т.н. Смисълът на тези фрази, твърдят психолозите, е да се внуши на детето, че нищо страшно не се е станало. Случвало се е на мама, на другите деца, ще ми се случва отново, но това е нормална част от живота. Така че всичко е наред.
Хвърррр! Да го изхвърлим надалеч! – Мама разтърква енергично, без да натиска много, крачето, ръчичката или чукнатата главичка, взема болката и я хвърля надалеч. И ето че вече не боли. В голяма част от случаите действа безотказно. Но понякога ударът може да е по-силен и детето да проплаче – “Ама още ме болиии”. Тогава повтаряте отново процедурата като този път се опитвате да “хвърлите” болката още по-далеч даже може да помолите малчугана да посочи точното място, където да я изпратите. Докато се оглежда за подходящата посока детето ще се разсее и ще се успокои.
Лековито докосване – това най-често е целувката на мама, от която болката изчезва. Но също и нежно подухване върху раничката, енергично потъркване или просто да стиснете здраво удареното място. Често и ние вече като големи прибягване до тези методи. Научете и вашия мъник на спешни спасителни операции.
Весела лепенка – купете му детски лепенки с различни любими герои и с тях залепвайте удареното място. В повечето случаи тяхното прилагане не се изисква от медицинска гледна точка, но те действат успокоително на децата. Поднасяйте лепенката с елемент на изненада – я, да видим сега кой герой ще ти се притече на помощ. И разбира се, когато е любимият герой болката бързо отминава.
Нарисувай ми усмивка – купете си моливи или пастели за рисуване на лице и с тях сложете усмивка под удареното място. Или може да използвате раната и да направите около нея някаква рисунка – например тя да е тяло и да добавите опашка и глава, за да заприлича на животно. Или пък да се превърне в цвете. Вариантите ще ви дойдат на момента.
Вълшебно кремче – купете от аптеката подходящ крем за наранявания и охлузвания и кажете, че е вълшебен и помага да се излекува бързо и да не го боли. Може за по-пълен ефект и да си мърморите тихо вълшебни думички, които ви е казала феята, донесла ви кремчето.
И разбира се, след като първоначалната уплаха и болка е отминала не забравяйте да похвалите детето, колко смело се е държало. Разкажете историята вкъщи на татко, на баба и на други роднини, които с удоволствие ще я изслушат. Не пестете похвалите. Ако детето е достатъчно голямо, нека само то да разкаже случката. Естествено в неговия вариант раната ще е много голяма, а кръвта, която се е появила ужааасно много. Но вероятно при следващото падане ще чуете думичките – “Спокойно, нищо ми няма, нали съм герой. Помниш ли как онзи път не плаках.”
