Да попаднеш във Виена е преживяване, което безспорно си струва, но това да ти се случи точно преди коледните празници, е истински шанс. Затова и очаквах с нетърпение да се потопя в атмосферата на прочутите виенски коледни базари, да повървя по осветените празнично улици, да вдишам аромата на горещия пунш и да се слея с тълпата. Преживяването е удивително!


Виенските коледни базари

Най-прочутият се намира пред сградата на кметството, която сама по себе си е изумителна, а обсипана в светлинките на лампичките, става приказен декор. Този базар е най-големият, с над 100, надлежно номерирани, еднакви зелени къщички. Базари, но по-малки, има пред паметника на Мария Терезия и пред двореца Шонбрун. Възможно е и на други места, аз видях тези. Като по команда вечер всички затварят в абсолютно точен час. Преобладаващата част от посетителите са туристи, затова там можеш да чуеш възможно най-пъстрата реч – словенски, руски, полски, унгарски, сръбски, даже български и разбира се – немски и английски. По края са обикновено павилионите за хапване и пийване – пунш, бира, всякакви вкуснотии, курабийки, бонбони, нещо като огромни преплетени гевреци с различни пълнежи, друго приличащо на мекици, захарен памук в кофички, кестени, пържени картофени изделия и какво ли не. Навътре играчки и сувенири – преобладават коледните, но има сувенири от цял свят -венециански маски, индийски неща, ароматни свещи, изделия от дърво, чаши и покривки, шалове, шапки и ръкавици, бижута, картини, прозрачни коледни играчки за елха... Над всичко това са разперили криле светлинни ангелчета.


Украсата на улиците

Всъщност най-украсени са главните търговски улици. Над една висят огромни червени топки, над друга по-малки сини, звезди... Красиво художествено осветени са най-значимите исторически сгради и забележигелности. По кварталите обаче ситуацията е съвсем нормална и пищност липсва.

Коледните концерти

Какво е Виена без прочутите коледни концерти! Младежи, облечени в ливреи от времето на Моцарт, продават билети пред най-посещаваните исторически забележителности. Бях на концерт по произведения на Моцарт и Щраус, който се състоя в Оранжерията на двореца Шонбрун. Бяхме си скупили билетите по интернет преди месеци. Публиката бе интернационална. Започва да идва час-два преди началото, а половин час преди концерта, се нареди на търпелива дълга опашка вътре, пред самата зала. Без да съм познавач на това изкуство, мога да кажа, че когато нещо е истински класно, това се усеща – в този случай бе именно така. Освен това бяха подбрани първо парчета, които звучаха изумително съвременно и бяха слушаеми, второ – имаше достатъчно динамика от редуването на кратки музикални изпълнения, песенни – дуети и арии от опери и няколко балетни изпълнения. На финал – незабравимите виенски валсове на Щраус.