Това се е случило никак не далеч в миналото, може би се случва и сега, някъде или в някой.

Докато се разхождал из една гора и се любувал на природата, един човек приседнал да си почине под короната на едно дърво. Погледът му се спрял върху един пашкул. Докато го оглеждал с любопитство малка пукнатина го пропукала и от там започнала да се опитва да излезе пеперуда. Помръдвала, натискала с крачета, опитвала да прокара крилце, но не можела да излезе и притихнала., а на човекът вече му изглеждало, че пеперудата вече няма сили и е направила всичко възможно за да излезе. Тогава решил, че ще помогне на пеперудата и с нож разтворил пашкула, за да може тя свободно да излезе.

И разбира се тя излязла веднага. Но телцето й било немощно, едва се движела, а крилете й били все още недоразвити.

Човекът стоял и чакал пеперудата да полети, все пак бил й направил добро, и й помогнал с такова желание... но това не се случило никога.
Крилете й така и незакрепнали, защото човекът не знаел нещо важно - трудността да излезе от пашкула бил жизненоважен за пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, а така те да се разгърнат и тя да може да лети.

Природата създала тази трудност за пеперудата, за да може тя да напусне обвивката си силна и здрава.

Нужно е да внимаваме с разбиранията си за добро и зло, защото те могат да бъдат едно и също.

Нужно е да имаме търпение да оставяме нещата да се случват, колкото и да искаме да се намесим

Нужно е да вярваме, че всяка трудност трябва да бъде извървяна, а усилията да направим не друг, а ние.

Нужно е да знаем, че ако не преминем през трудностите в живота, никога няма да се научим да летим