Как е след празниците? Казано накратко – неприятно. Защо? Отговори колкото щеш. Всяко превключване на душата и тялото ни към друг ритъм, е стрес, който трябва да се преодолее. Преди празничните дни сме изпитвали радостното очакване на нещо хубаво, излизане извън рутината, ежедневните задължения и гоненето на срокове. С две думи – почивка, промяна на обстановката, пътуване и среща с нови хора или просто блажено нищоправене. Ала всички тези прекрасни неща са зад гърба ни, на хоризонта не се очертава нищо и това е достатъчно да ни хвърли в лека депресия или поне мрачно настроение.

Какво най-често ни тормози:

Всяко начало е трудно, това е мъката на „първите работни дни" Позагубили сме сръчност, ако се изисква такава, поизлезли сме от потока на информация и проследяване на процесите, ако това е част от естеството на професията ни. Тоест, оказваме се извън ситуация и това допълнително нагнетява вътрешно напрежение. Факт – по същия начин се чувстваме след отпуск, болнични или дори кратко няколкодневно отсъствие.

Страхът от работния ритъм. Ако не всички, поне повечето са го изпитали. От състоянието на свободно реене и господар на времето си от раз включваш на точно разписание по часове и минути, изисквания на другите към теб и на сам към себе си. Неприятно чувство.

Умора – колкото и да звучи странно, изпитваме следпразнична умора. Кой казва, че през почивните дни също не се натоварваш? Нима едно пътуване не ни скапва; или гостите, на които толкова се радваше, но първо приготви от специалните гозби, пък и стояхте до разсъмване да си разказвате весели случки от студентските години, а накрая дойде голямото шетане... Да не говорим, че през празниците помагахте на хлапето да се подготви за поредното класно или подреждахте онези шкафчета, за които никога не намирате време. Така е – празници, почивка, но и най-после време за отлаганата работа.

Веднага до следпразничната умора се нареждат братята близнаци преяждането и препиването със сестричката им недоспиването. С ръка на сърце, няма как да не си признаем, че колкото и да се заричахме тази година да я караме кротко, дните между Коледа и Нова година си бяха време на тежки трапези и купони до късна доба. А сега сме понатежали след цялата тази хранително-питейна вакханалия и изпълнени с нови обещания догодина да не допускаме същата грешка. Дали?

Дали пък следпразнично не сме паднали в плен на онзи пройдоха Мързела? Ако сме честни пред себе си, и това го има. Човещинка, не сме съвършени. Номерът е как да го преборим.

Няма спор, често следпразнично ни мъчи и разсеяността. Все още сме духом там, където бяхме, гостувайки в друг град или на онази екскурзия в чужбина, която планирахме месеци наред. Наполовина мислите ни са в приятно преживените дни, наполовина в офиса, където ни чака не забавление, а работа.


Как да се справим с проблема „възстановяване след празниците“?

Всеки си има своите хитринки, важното е да скъсим, колкото може преходния период и да превключим най-безболезнено на нов делови ритъм.

На принципа, на който едно време са учили моряците да плуват – с главата надолу без много предисловия - или се давиш, или се справяш. На моряците връзвали въже през кръста, та ако нещата зазлеят, издърпвали младежа за малко и после пак. Та така и ние – скачаш смело в следпразничната работна седмица и започваш да плуваш. Първия ден с по-трудно контролируеми движения, но следващия все по-добре. Номерът е да преодолееш стреса от първия ден, а всеки следващ става все нормален и даже супер.

Споделяш с колегите си как и къде си прекарал почивните дни – без това не може. Разказваш весели случки, показваш снимки и така си извоюваш малко продължение на преживяванията, поне на ниво спомени.

Не искам да ви карам да си представяте, че сте без работа, неистово търсите такава и колко щяхте да сте щастлива да имате работно място, където се се върнете след празниците. Но въпреки това и този вариант съществува, така че това, от което едни се оплакват, други мечтаят да им се случва. Оценето го.

Има шанс след дългите празнични дни работата да ви е станала интересна и да я подхванете с желанието на някогашния ви първи работен ден. Защото и най-дългата почивка, а особено тя, в един момент става леко отегчителна.

Ако в последната версия не виждате себе си, просто си обещайте нещо хубаво и желано през първите почивни дни – награда за тази трудна, следпразнична работна седмица. Принципът за моркова и тоягата важи не само при комуникацията с животните. И ние имаме нужда след тоягата на работното ежедневия да получим морковчето на самонаграждаването. А и така ще имаме нещо приятно, което да очакваме в следпразничната проза. Ако вие имате свои похвати за възстановяване след празниците, споделете ги!