Запитвали ли сте се как се държите, когато започвате връзка? Много често в опити да изглеждаме леко незаинтересовани и недостъпни, сякаш бягаме от собственото си аз. Изграждаме си една стратегия на поведение и чакаме да видим резултата, който понякога изобщо не е този, който искаме. В един момент ставаме толкова сложни за разбиране, че някои мъже избират да си тръгнат, вместо даже и да опитат. А ще е толкова по-лесно, ако просто сме себе си, без да се придържаме към някакви измислени правила и женски хитринки.

Но нека видим кои са най – честите игри, които играем в опити да спечелим принца на белия кон.

Играта на чакането
Никак не обичате да чакате, нали? Кой обича всъщност? А ние често сме на принципа “Нека той ме чака. Ако наистина е заинтересован, ще го направи!” Могат да минат и дни преди да се решим да си вдигнем телефона, за да не изглеждаме прекалено лесни.

Доста неправилна тактика и твърде изнервяща дори за най-търпеливия.


Играта на труднодостъпната
Държите се сякаш не сте развълнувани, чакате колкото се може по-дълго, преди да се обадите след първа среща, правите се на много заети. Познато, нали?

Да, малко напрежение може и да увеличи желанието. Това със сигурност е начин да проверите дали той има силен интерес, но и тук си има някакви правила. Тази игра може много бързо да убие интереса на всеки мъж. Мъжете искат нещата да се случват, а не да нямат представа дали наистина сте заинтересовани.


Играта на психологическия тормоз
Казвате обратното на това, което искате, за да направи точно това, което искате. Доста объркващо, нали? Казано по малко по различен начин - искате да четат мислите ви, защото смятате, че ако той наистина се интересува, ще разбере какво се случва в главата ви. Това определено само ние го можем! Да объркаме някой до такава степен, че да не е наясно ние не искаме или той не може.

Играта на мълчанието
Мълчите, защото сте обидени, а той си няма и на идея какво се случва и защо се цупите…отново. Май просто понякога имаме нужда да дразним някой, за да си доказваме, че сме.. жени! Но ако и на нас ни приложат тази тактика, едва ли ще се чувстваме комфортно.


Играта на въпросите
На всеки мъж му е до болка познат въпросът “Изглеждам ли прекалено дебела в тези дънки?" Искаме да се уверим, че ни намират за неотразими. Ами, ако не се случи? Aко попаднем на мъж, който не разбира от реторични въпроси и поиска да е откровен с нас и да ни каже, че дънките са ни леко отеснели например?


Играта "трябва да поговорим"
Тя обикновено започва в най-неподходящия за мъжа момент и приключва с мърморене, ако не ни изслушат внимателно или не дай си Боже изобщо не ни обърнат внимание. С каква цел го правим ли? Ясно, че отново искаме да привлечем внимание и да проверим дали сме по-важни от мача по телевизията например.


Играта на ултиматумите
Това е най-подлата игра. Никой мъж не иска да бъде притискан и заплашван. Всъщност едва ли някоя от нас също би го искала. А не рядко прибягваме и до тази игра, когато искаме да постигнем дадена цел.

Да спечелиш сърцето на някого не е най-лесното нещо на света. И още по-трудно е да го задържиш за цял живот. Но ако сме решили, че това е нашият човек и наистина искаме да сме с него, едва ли по-добрият вариант е да играем игри. Да се правим на недостъпни може и да е забавно и да е задължителна част от женската “програма”, но до определен момент. Започнем ли да бъдем това, което всъщност не сме и преиграем ли, със сигурност не ни очаква хепи енд. Защото стойностните мъже (нали такива искаме до себе си?) предпочитат да виждат откровени и спонтанни жени, а не такива, които обмислят пет минути, за да не изглеждат лесни или смешни. Не тормозим ли сами себе си, когато се увлечем в игричките? Защо не се оставяме на истинското си Аз и на любовта, а си правим сметки дори, когато знаем, че именно с любовта си ще платим за тях?
Затова следващият път, в който ви предложат да отидете на кино още на втората среща, не го премисляйте два часа, а просто го направете! Какво по-хубаво от това да си истински, ако търсиш нещо истинско! Та нали трябва да харесат точно теб, такава, каквато си!