Ако се опиташ да видиш едно дърво от близо, да речем праскова, би се затруднила. Погледът се фокусира върху определени неща: кора, листенца, цветове, на които се наслаждаваш, аромат, който обонянието ти долавя, сочни плодове, който се стичат в устата ти, загниващи по земята неизядени праскови, падащи листа, тъжни клони през зимата и... много парченца от само един пъзел - дървото.

Просто зависи кога се намираш до това дърво. Но винаги имаш вътрешното убеждение, че това е в реда на нещата. Природа.

Осъзнаването на нашия живот е сходен. Всичко се променя, но често се фокусираме само върху малки парченца от пъзела: привидна обвивка, мечти, надежда, любов, семейство, униние, безсилие, отиващи си хора от живота ни. И това, което се случва е в реда на нещата. Природа.

Това, което не виждаме, в този пъзел, в дървото и в живота е... коренът. Коренът си Tи/ Коренът съм Аз. /In - Hera.bg