Сигурно помните приказката за дърваря, мечката и лошата дума. Вероятно често пъти сте казвали: “Нямам нищо против това, което каза, а начина, по който го направи”. Вариантите на изразяване на едно и също нещо са толкова много. От друга страна дори ние като възрастни, с вече изградени характери, понякога имаме проблем с приемането на критики, а какво остава за децата и тяхната крехка психика.
Може би и вие помните, някои думи или оценки, казани ви в детството, които са ви повлияли. Вероятно са били окуражаващи и са ви дали нужната подкрепа и сила да изпълните мечтата си или са ви сринали и години след това психиката ви носи белезите на казаното тогава. Децата трябва да бъдат уверени, че са обичани и приемани такива, каквито са. Да бъдат подкрепяни и поощрявани, а техните добри постъпки да бъдат хвалени, за да се чувстват самите те щастливи и да приемат света като едно добро място за живеене. Затова не пестете добрите думи. Похвалата и поощрението ще им помогнат да повярват в собствените си възможности.

Важно е да имате предвид, че:

Похвалите трябва да са искрени – децата инстинктивно усещат фалша и лицемерието.

Забелязвайте доброто – понякога сме склонни да приемаме доброто поведение за даденост. Детето като че ли е длъжно да слуша, добрите оценки и поведение в училище са така да се каже по подразбиране. Но ако нещо се обърка – веднага привлича вниманието и следват наказания. Забелязвaйте доброто. Много по-добре е да обръщаме внимание на него. Похвалете правилната постъпка, доброто поведение и то ще доведе след себе си други. Поставете си цел като родители да виждате хубавото и да го насърчавате.

Хвалете или порицавайте постъпките, а не детето – не е едно и също да кажеш – “Ти си лош”, “Колко си непослушен” вместо “Днес в парка не постъпи добре”. Не слагайте етикети, детето се идентифицира с тях. Щом съм лош, значи трябва да постъпвам така.

Бъдете конкретни – децата не разбират общите изрази от типа – “Справи се чудесно”, “Държа се добре”. Какво значи това? Бъдете конкретни: “Хареса ми как подели играчката с приятелчето си” или “ Беше мило, че благодари на какичката в магазина” и т.н. Така децата по-лесно ще могат да повторят добрите постъпки.

Всяка крачка е важна – подкрепяйте всеки малък напредък на детето. Ако виждате, че то се старае, трябва да го поощрите. Всички имаме нужда от подкрепа, децата най-вече. Хвалете усилията му да бъде по-добро, дори и да не постига отлични резултати.

Обичта не зависи от похвалата – у децата много често се създава усещането, че те са обичани защото са добри, защото са постъпили правилно, според нашите очаквания. И обратното, че ако сгрешат няма да ги обичате вече. Трябва да уверите детето си, че ще го обичате винаги, независимо, че понякога ще греши.

Хвалете и другите – направете одобрението ваша философия. Похвалете съпруга си, по-голямото си дете, съученика на вашето дете или приятелчето му. Така то ще разбере, че похвалите са за всички, че всеки има своите добри и силни страни и е добре да бъде подкрепян и поощряван.

Критики и похвали ръка за ръка – ако виждате добрите постъпки и качества в детето си то по-лесно ще приема и критиките. Според психолозите личността се нуждае поне от три позитивни коментара за всеки негативен. Ако само слушаме критики и порицание в един момент се отказваме да търсим похвалите и да се борим за тях.

Можем ли да прекалим?

Вероятно като родители се притеснявате дали можете да прекалите с похвалите и да създадете нереално висока самооценка у детето си и това да му създаде проблем когато се социализира – в детската градина или в училище. Ако поощряваме детето в усилията му да бъде по-добро, ако го хвалим за полаганите усилия, а не за постигнатите резултати, ако го уверим, че е обичано и приемано каквото е, ако сме му показали, че трябва да цени и поощрява и усилията на другите, няма опасност да отгледате самохвалко. Като цяло е добре да следваме позитивния подход – да виждаме и подкрепяме доброто поведение и да му обръщаме внимание, да го стимулираме, защото добрата дума не е навредила никому, но не може да се каже същото за лошата, нали?