Снимките направих миналата година (2011), по време на кушията за Тодоровден, в Ботаническата градина на Варна. Циганите уважават много този празник, който те наричат Тудуровден. Реално по-голяма част от участниците бяха с такъв етнос.

В циганските легенди, на циганите-християни, свети Тудур е добър ездач, който пази конете от болести. Смята се, че ако гледаш добре коня си светията ще донесе много здраве и берекет за дома. .

За празника се подготвят седмици преди него. Цялото семейство се включва в накичването на конете. Шарени мъниста, нови, красиви панделки, захващащи сплетени гриви и опашки. Красиви пискюли, звънчета и украси, каруците почистени, пребоядисани с характерна сцена, светията посрещнат от красива девойка.
В миналото ездачите обличали специално ушити за празника везани елеци и шапки с пискюли. Препускали с конете, посещавали домовете и пеели "Омле, домле"

Свети Тодор коня кове, Омле, домле!
На ливада, на зелена,
Сестрица му клинци дава
Низ ръкави, низ свилени:
- На ти, брайко, злато плочи,
Злато плочи, сребро клинци,
Да подковеш добра коня,
Да обидиш Цибро поле,
Да набереш росно цвеке,
Да увия до два венци,
До два венци за младенци,
Да ги тура в шарен ковчег,
Да ми светят даровете
Като слънце у бял Дунав.

Домакинята, чиято къща посетели, ги "позлатявала" пръскайки върху тях и конете царевични зърна, дарявала ги и с някоя монета за берекет. Следвала кушията,а победителят бил окичван с венец на шията, днес най-често за победителят е отредено агънце.

Тези снимки бях публикувала в профила си във facebook и тогава много хора ми писаха съобщение "много цигани/мангали/"

Та и тогава им разказах какво видях аз:

Циганите си бяха чистосърдечни, от оная сърдечност, искреност и натуралност, която мнозина могат само да мечтаят. Където бяха те, малцина стояха до тях. А те се радваха като деца. На възможността да покажат истинското си Аз. Нещо, което дълбоко в себе си желаем всички и което е невероятното противоречие, с което живеем. Всеки ден.

Някаква жена мина покрай мен и каза "Аууу, не, не, не, не, не, няма да стоя до тези". Е, аз стоях до "тези". Не се случи нищо особено. Честно? Бяха по приветливи от повечето хора там. Правеха ми път ако искам да снимам, помагаха ми да премина огражденията.

На кушията една жена до мен се възмути, че някакви хора преминали от друга страна по никое време и каза "е гатти, българска работа", същата загаси два фаса в тревата на Ботаническата градина.

Мислим си, че сме много различни от другия. Сериозно?



Още снимки можете да разгледате в галерията - тук