Социологически проучвания твърдят, че той е вече отживелица. Като доказателство ни предлагат да си направим експеримент – колко хора на улицата, когато ги попитаме за часа, ще погледнат часовника си и колко мобилния си телефон или друго подобно устройство. Вероятно вторите ще са в пъти повече. Но това не означава, че трябва да се сбогуваме с ръчния часовник, защото той има своите предимства:

Носи стил – часовникът допълва излъчването. Например в офиса е чудесно продължение на костюма или елегантната бизнес-рокля. Фактът, че го носите би подсказал, че държите на точността не само за времето. Часовникът може да каже много за собственика си: за начина му на живот, стила, погледа към света. Може да е елегантен и изискан, спортен в ярко червено и оранжево или подобен на бижу. Той е многолик и може да е с нас във всяка една ситуация. Може да имате няколко и да ги сменяте в зависимост от повода. Или да пасва идеално на вашата същност и да е непрекъснато един и същ, независимо къде сте и какво правите.

Незаменим е в някои ситуации – например когато се гмуркате, на яхтата, когато яздите, карате ски и още куп ситуации, в които е неудобно да извадиш мобилния си телефон, за да погледнеш колко е часа. Освен това са създадени и специални модели, които да имат повече екстри за подобни ситуации – хронометър, барометър, за гмуркане и т.н.

Вместо бижу – съвременните модели, особено дамските варианти, са почти неразличими от бижутата. Те са инкрустирани с камъни, имат нестандартни форми и могат да се конкурират с повечето гривни. Но и като завършващ елемент часовникът все още има място под слънцето. Добре съчетан с останалите аксесоари той би бил идеален финален щрих на визията ни.

Като инвестиция – когато часовникът е от известна марка с традиции в производството му той може да се смята и за инвестиция. Винаги може да го продадете, ако имате нужда от средства. На някои модели цените даже се вдигат с времето.

Старинните варианти са неповторими – джобен часовник, каквито вече почти не се ползват, може да ви създаде много оригинален имидж и да ви првдаде известна доза артистизъм. Същото е и с онези модели, които се носят на верижка за врата, както и тези, които се закачат на дрехата като брошка.

Скъп спомен – часовникът може да е подарък от любим човек, завещан от роднина или скъп спомен от пътуване. Тогава той носи емоционална стойност. В този случай често на гърба му можеш да прочетеш мили послания.

Удобен е – по-лесно е да погледнеш часовника на ръката си, отколкото да вадиш мобилния си. Особено зимата.

Може да ви предаде уникалност – часовникът може да е вашият начин да изглеждате различни и оригинални, като го носите например с циферблата надолу, на дясната ръка, или повече от един.

Като вътрешна необходимост – за някои хора, той е повече от аксеоар и е по-скоро част от тях. Просто не могат без часовник. Имат нужда непрекъснато да знаят колко е часа, колко минути остават до срещата и т.н.

Поглеждането на часовника вместо думи – това е начин деликатно да покажеш на някого, че: бързаш, времето му изтича или закъснява. Един жест и всичко е повече от ясно.

Когато липсата му говори – можеш демонстративно да го захвърлиш, когато решиш да свалиш оковите на ежедневието и вечното бързане и да забравиш за времето.

Вътрешна необходимост, част от имиджа или като бижу - ръчният часовник все още има своето място и не е за изхвърляне. А дали ще бъде заменен от други устройства? Само времето ще покаже. Дотогава може да сте заедно, независимо по каква причина. Той ще е с вас докато ви е нужен.