„Танжер наистина си струва да се види!” и „Изобщо не ми харесва!”, са само част от многото и разнообразни мнения и съвети, които получих преди да се озова в този северен марокански град.

Всъщност Мароко се вижда от южните брегове на Испания, но още приближавайки го бавно откъм Гибралтарския проток, започваш да се питаш къде всъщност отиваш. Намира се само на 14 километра от Испания, а разстоянието от европейската култура до африканската е толкова по-голямо...

Танжер
Първата гледка, навлизайки в пристанището на Танжер, са белите многобройни къщи, разположени на склона на Медината, широката плажна ивица, високите сгради по крайбрежния булевард и подозрително многото народ на пристанището.
Слизайки от ферибота, по-малко от час след като си потеглил от Европа, попадаш в нов свят. Пълна суматоха, тълпи от посрещачи, любопитни, изпитващи, преценяващи, намигващи, одобрителни и не чак толкова одобрителни погледи; таксиметрови шофьори (които „само” са 7 евро ще те заведат на място, намиращо се на 10 минути пеша, но когато направиш това откритие обикновено е вече прекалено късно); „екскурзоводи”, които обещават да те спасят от всички останали натрапници, от чиято атака единствения начин да се отървеш е да кажеш на арабски, създавайки впечатление, че си много навътре в нещата, „Лаа, шукран” (Не, благодаря); полицаи и провъзгласили се за такива.

За щастие или не, бързо влизаме в чакащия ни превоз и потегляме, попадайки в уличния трафик. Преживяването не може да се сравни с нито едно от задръстванията из Софийските улици. На булеварда, където по принцип маркировката е за три ленти с коли, по неизвестен за логиката начин се намират пет такива плюс достатъчен брой мотоциклетисти. Всъщност това, което управляват е трудно да се установи дали е мотор или колело. В тази бъркотия, ако се разминеш само със строшено странично огледало за задно виждане и няколко ругатни, си е жив късмет.
Да си пешеходец тук не е лесно, необходимо е да имаш поне начална тренировка по спринт. Разбира се, намират се и последователи на Шумахер, от чийто автомобил се чува характерен марокански рап с хитовете на Fnaire.

Mарокански палачинки Bаghrir (багрер)

Иначе след първоначалния шок от пристанището, оставаш приятно изненадан от дългата плажна алея, която надминава очакванията. От едната страна на осветения булевард са разположени няколко бара и дискотеки, другата е осеяна с редица ресторантчета и няколко хотела. Между тях се издигат високи палми. И така преди да успеем да сгазим някой пешеходец пристигаме в четири звездния хотел, където първоначално впечатление прави голямото фоайе в арабски стил и високите вити стълби. В стаята ни очаква посрещач – хлебарка, която очевидно е мутирала от жегата. По светло става ясно, че хлебарката си има семейство.

Закуската е съвършена. Възрастна мароканка с майсторство приготвя пред нас вкусни топли марокански палачинки (багрер) и мекици (мземен)...