Какво може да накара едно дете да избяга от вкъщи? Едно е сигурно – никой не бяга от хубавото. Домът е мястото, където всеки човек би трябвало да се чувства сигурно и уютно. В тези случаи децата са загубили този стабилитет, нещо в отношенията между тях и околните сериозно се е разклатило. С бягството детето ни казва, че е нещастно и иска да знае дали наистина държим на него.

Най-разбираемо е, когато постъпката е реакция срещу тормоз – морален или физически. Родител или връстник е нанесъл побой над детето, друг път семейството има прекомерни изисквания към него – това са най-честите причини. Да потърсиш спасение в бягството, колкото и неблагоразумно да е, е много близко до животинския инстинкт да хукнеш с все сила надалеч от опасността. Не случайно сред честите бегълци са децата от социалните домове, където случаите на тормоз, особено сред връстници, не са изключения. Ала бягството от една опасност може да навлече още по-голяма.

Чест мотив е привличането на внимание. Изпадайки в неизвестност, детето става най-важното нещо за семейството си, издирва го полиция, за него се вълнуват в училище. Постъпката обикновено има смисъла на детски бунт, на протест или несъгласие с начин на живот или с това как то е възприемано от околните. Развод в семейството, съпроводен със скандали, караници за лошите оценки в училище, поредното наказание вкъщи – събития от всякакъв род могат да провокират подобна реакция.

Бегълците обикновено искат да накажат родителите си. Защото се чувстват необичани и целта е да проверят чувствата им; защото смятат, че срещу тях е извършена несправедливост. „Нека да им е мъчно, да съжаляват, че са постъпили така с мен“, си казва невръстният беглец и със сигурност му се иска да може да наблюдава отнякъде скришом реакциите на разтревожените си близки. Да бъде нещо като Том Сойер, който присъства на мнимото си погребение, да послуша хвалебствията по свой адрес и да види сълзите в очите на тези, които са били несправедливи към него.

Специалистите твърдят, че все по-често обаче децата бягат от вкъщи по съвсем глупави и незначителни причини - защото не са им купили нещо, не са ги пуснали да идат някъде. Това вече е явен опит за шантаж на родителите, знак за резглезеност и недостиг на морални ценности във възпитанието.

За някои деца честите бягства са начин на живот. Те са сигнал, че са налице сериозни и дълбоки проблеми. Случва се при деца, които растат в институции, в криминогенна обстановка, в семейство с насилие или безразборни и явни сексуални връзки на родител. Това са неща, които тотално ги дестабилизират и с бягствата си те направо се мятат като риба на сухо в своето безсилие да променят ненормалния си живот.

В повечето случаи децата бягат за кратко, колкото възрастните да забележат отсъствието им и да се уплашат. Най-често бягат при приятели. Не винаги им казват, че техните родители са в пълна неизвестност за местопребиваването им. Отиват в друг град или просто скитат по улиците. Страшното е, че по време на бягство детето може да стане обект на сексуално посегателство или друго престъпление.

Затова е изключително важно като родители да предотвратим това.

Да разговаряме редовно с детето си за всичко, което му случва и е важно за него, да изградим отношение на споделяне.

Да следим промените в настроенията му и да се интересуваме от това, което го тревожи. То трябва да знае, че ние винаги ще го подкрепяме, че може да разчита на нас. Това не означава да вземаме неговата страна, когато заслужава порицание, но то да е наясно защо позицията ни е точно такава.

Когато го наказваме, трябва да знае, че го правим за конкретната му постъпка и защо тя е нередна, а не защото не го обичаме.

Когато има проблем в семейството, той трябва да се обсъжда по подходящия за възрастта на детето начин, то да има информация за случващото се. Липсата й може да стане причина детето да рисува в главата си апокалиптични картини и това да го ужасява.

В отношенията родители и деца важи основното правило на всяка успешна връзка –споделяне, споделяне и пак споделяне. Само чрез истинското общуване могат да се намерят решения на проблемите, а домът да си остане пристан на сигурността за малкия човек.