Петя Дубарова е родена на 25 април 1962г. в Бургас. Започва да пише стихове съвсем малка, а майка й, учителка, я напътства и е първият й литературен критик. Петя учи в Английската гимназия в Бургас, което е огромно събитие в живота й. Тя е останала в спомените на всички, които я познават като сърдечна, чувствителна, интелигентна. Дълбоко обича морето и родния си град с неговата морска градина, лунапарка, улиците, плажа. Неин ментор и добър приятел е друг бургаски поет - Христо Фотев. Тя си отива твърде рано, на 4 декември 1979, като причините още не са напълно ясни. Остава в нашата литература като "слънчевото момиче" и с потенциала за голяма поетеса, който така и не се разгърна.

Да си спомним за Петя Дубарова:


Да съм слънчево момиче

В дланите ми каца слънцето червено –
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.


Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.


И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."

Аз искам, щом издъхна уморена,
то – слънцето – със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.


Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.