Есауира – вечната люлка на изкуството

Край широкия плаж на градчето сред вълните се виждат сърфисти. Компания им правят туристи и камилари. От другата страна се забелязва старата португалска цитадела на пристанището. До него стотици сини лодки изпълват погледа. Сред силен мирис на риба и океан, сред милиони черупки от миди, хиляди чайки огласят морския бряг в близост до рибната борса.

Днес Есауира е град на артистите, и неслучайно е наричана „вечната люлка на изкуството”. Тук медината е различна. В нея освен традиционните подправки и чаени чаши, изобилства и от многобройни ателиета, занаятчийници и магазинчета, продаващи изделия от кожа и камилска вълна, дърворезбовани сувенири и картини. Уличните художници радват окото на посетителите по пътя към крепостните стени, от където се открива неповторима гледка към бурния океан и остров Могадор.

Пристанището на Есауира/ Мароко

Седмица по-късно, отново на океанския бряг, отново в Казабланка. Броени часове до полета Казабланка-Рим-София. С бабуши, сувенири (миниатюрни камили, тажини, тарбуки...), чаени чаши и дори цял чайник в куфара, гледам разкрасените си с къна ръце и се питам колко ли дълго ще издържи на родна земя този нарисуван спомен. Всъщност, къната не издържа 30-те дни, които с увереност ми бяха обещали, но пък звуците на берберските танци, сладкият вкус на арабските палачинки с мед и масло и мирисът на ябълково наргиле и силен ментов чай, все още се носят из въздуха.


Вероятно така, не бива да завърши един разказ, а трябва да оставя впечатляващ и романтичен край. Но повярвайте ми, ако отидете в Мароко, ще ми благодарите за информацията по-долу.

Полезна информация за Мароко:

Населението на Кралство Мароко е 28 милиона – предимно араби и бербери
Религия – ислям
Столицата е Рабат, а най-голям град - Казабланка
Мароканската валута е дирхам; 1 евро ~ 11 дирхама
Основни езици в страната са арабски и амазигски (езикът на берберите). Френският също е официален език, владее се и испански.

Любопитни и важни факти:

При поздрав в Мароко се целуват по бузите, понякога по няколко пъти от една и съща страна.

Мароканците са изключително гостоприемни. Отделят голямо внимание на госта и обикновено задължително му предлагат ментов чай, който трябва да се приеме, за да не се обидят домакините.

Не се приема с добро око снимането на хора по улиците, особено жени.

Мароканците често се хранят с ръка от обща чиния - това не е признак на ниска култура.

По пазарите винаги можете да се пазарите за цената на това, което купувате.

Разговорът на висок глас и шумните емоции са нещо обичайно за Мароко.

Изключително много се почита краля на Мароко, който е духовен глава и на много публични места е разположен неговия портрет.

Кухнята е много богата и вкусна, на почит са подправките.

Достъпът на немюсюлмани до джамиите е забранен, освен в джамията Хасан II в Казабланка.

По време на свещения месец Рамадан, не е желателно да се храните на улицата, тъй като в този месец в страната от изгрев до залез слънце се налага строг пост като не се употребяват храна, вода, никотин.