
Говорите ли си сами? Спокойно, не сте луди!
Hera.bg
Илиана Цонева
Ако си говорите сами, това не означава непременно, че сте луди. Всъщност дори обратното – скорошно изследване показа, че подобно мърморене спомага при концентрацията върху определени задачи.
Хората често си говорят сами. Някои на няколко дни, а други през няколко часа. Въпреки, че изглежда странно отстрани, това е много важно за развитието на мисленето и възприятията, особено при децата, които често си говорят докато извършват стъпка по стъпка някое действие, като връзването на обувките си, например.
По този начин човек като че ли си напомня да се съсредоточи по време на действията си.
За да проверят дали говоренето на себе си може да помогне и на възрастните да се концентрират, психолозите са извършили експерименти с доброволци, които трябвало да търсят определени обекти.
„Често мърморя на себе си, когато търся нещо в хладилника или на рафтовете в супермаркетите”, казва водещия изследването Гари Лупиан, когнитивен психолог в Университета на Уисконсин-Медисън.
Подтикнат от това той показва на доброволци 20 снимки на различни обекти и ги моли да намерят една определена с картинка на банан. Половината от участниците били помолени да си повтарят на глас думата на предмета, който търсят, а другите трябвало да търсят мълчаливо. Крайните резултати показали, че хората, които си говорят сами, открили обектите с между 50 и 100 милисекунди по-бързо, като средната скорост за намиране на правилния обект е била между 1,2 и 2 секунди.
Изследователите провеждат и друг експеримент – доброволците са пратени на виртуален пазар, снабдени със списък с продукти (състоящ се от снимки), които трябва да намерят по най-бързия начин. Резултатите са по-комплексни – предимство при изговарянето на името на продукта са имали само участниците, които знаят какво търсят. Ако даденото име не е свързано с образ за участника, то мърморенето на името му всъщност дори го забавя.
Лупиан заключва, че когато познава един обект и знае каква форма и цвят има той, назовавайки го, човек активира по-бързо визуалната си представа за него и помага на мозъка си да го засече по-бързо.
В бъдеще психологът предвижда да проведе същите експерименти като сканира мозъците на участниците, за да се разбере които части на мозъка участват в процеса. /Пауза Moreto.net
Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=2099