Нека ви разкажа...

Собственикът на книжарничката бе решил, че е време да разчисти от ненужните книжа, за да освободи място за други. Заедно с купчина книги и свитъци в задния двор, до боклука, той изхвърли много стар ръкопис.

Просякът, както обикновено проверяваше кофите. Днес не откри нищо интересно освен купчина книжа, с които реши, че ще запали огън.

Огънят жадно поглъщаше с горещ език всяко късче хартия, което просякът слагаше в него. Миг преди да сподели участта на другите, просякът се зачете в един ръкопис. И какава изненада! Ръкописът разказвал за голяма тайна: "Този, който открие на брега на морето горещ камък, може да си поиска и получи всичко, за което мечтае."

Нямало време за губене. Просякът оставил всичко и тръгнал към морето. Разбира се се затичал към първия камък, който видял. Повдигнал го, но не бил горещ, леко ядосан го хвърлил в морето. Малко по-нататък видял друг, затичал се към него... и той бил студен.

Дни, седмици, години. Всичко друго освен търсенето на камъка загубило смисъл за този човек. Следващият камък... и следващият, всички студени до един той запращал към морето. Един ден ръката му повдигнала горещ камък... и по навик той отново го хвърлил в морето...


Нещо такова се случва и в живота, ако позволим. Търсенето ни обсебва. И дори намирайки, това което търсим, го подминаваме - свикнали да търсим и да не намираме.

Да бъдем будни.