Петък – ден на майстора! Да-а-а, още една причина всеки да поиска един ден да стане майстор, а не да е вечния чирак, за когото петъчната леност не е официално разрешена. Това в кръга на шегата. А истината е, че сигурно няма човек, който да не се поотпусне предпразнично в петък и с усилие да избутва последните часове от работната седмица. В същото време се дразним, ако в петък следобед служителката в администрацията посяга към документите като в забавен каданс, навсякъде чакаме по-дълго от обикновено и офисните разговори са по-продължителни от всякога за сметка на нас, клиентите.

Петък е денят, в който работна седмица е почти зад гърба ни, но все още не съвсем, а пред нас се разкриват светлите хоризонти на почивните дни. И все пак, за да се доберем до тях, трябва да преминем през капаните и засадите, които ни устройва последният трудов ден. Прекрасен, прекрасен, но все пак работен. Ние трябва да сме на ниво, нали сме професионалисти, ала все пак сме и човеци, на които нищо не им е чуждо, включително и отпускането. Та петъкът е денят, в който сме разкъсвани между това противоречие.

С две думи „денят на майстора“ е ден, в който трябва да съумеем да преборим петъчната леност. Въпросът е как?

Като си организираме седмичната програма така, че при възможност да оставяме по-леките и приятни задачи за петък. Това да се неща, по които ще работим с вдъхновение и интерес или най-малкото – без отвращение.

-Определете точните задачи за деня, нека те са съвсем конкретни и по силите ви, за да знаете, че щом ги свършите – сте изпълнили днешната си работна програма. Това ще ви мобилизира. То е по-доброто вместо да се разтакавате и отчайвате, че има толкова много работа, а на вас не ви се работи.

Няма начин да не посегнем към така непопулярната в наше време самодисциплина, тя е неизбежна щом иде реч за петъчния работен ден. Без малко усилие не става.

Хубавото на петък не е в идеята, че следващите два дни просто няма да ходим на работа, важно е какво ни очаква през тях. А хубавото може да започне още от петък вечер – самонаградете се с нещо мечтано – разходка, вечеря навън с любимия, събиране с приятели, посещение на концерт или на боулинг. Ако искате работната седмица да свърши по-скоро, само за да се изпънете пред телевизора и да скучаете с дистанционното в ръка, не си струва. Направете планове за приятни занимания през почивните дни – това ще ви стимулира.

Да не оставяме днешната работа за утре или в нашия случай - петъчната за понеделник. Това не е денят, в който ще свършим всичко отлагано, само защото сроковете изтичат в края на седмицата. Затова по възможност да мислим два хода напред, т.е. ако нещо има срок за предаване днес, нека нашият личен срок да е ден по-рано. Така няма да изпадаме в истерия в последния момент, а това много изтощава.

Да не се пренапрягаме през седмицата, за да не сме като разглобени в петък. Изходът е в по-равномерно разпределение на работата. А и поговорката „за лудо работи, за лудо не стой“ е пълна глупост. Трябва да се работи не „за лудо“, а умно – важни са не вложените усилия, а постигнатият резултат.

И последно - малко отдаване на мързелуването и отпускането не е най-страшното нещо на света, стига от това да не страдат други хора или работата като цяло. То е нещо толкова човешко. Никой не е ефективен винаги на сто процента. Все пак в петък носим цялата натрупана умора от седмицата, нормално е да караме по-лежерно, без угризения, но задължително и без фатални последици.