Казват, че мъдър е този, който успява да извлече поука дори от грешките на другите. Самите ние често допускаме едни и същи грешки в живота си и смятаме, че е така, защото не сме си научили урока. Не сме извлекли важното от ситуацията, не сме разбрали, че постъпваме по начин не добър за нас. Затова попадаме все в същия омагьосан кръг. Налага ли се да се парим всеки път, за да разберем, че не трябва да пипаме горещата печка? Възможно ли е да избегнем някои болезнени уроци на живота? Всъщност невъзможно е да не допускаме грешки, нали трябва да отъпчем собствената си пътечка с цената на разранените ни нозе, но понякога можем да заобикаляме тръните, ако виждаме как други разкървавят краката си на тях.

Четете книги – описаните истории са човешки и биха могли да се случат на всеки. Анализирайте разказаното, преценявайте и обмисляйте как вие бихте постъпили в подобна ситуация. Така, когато изпаднете в някой критичен момент ще можете инстинктивно да действате по предварително начертан план, най-общо казано. Психологическите книги, които ни помагат да опознаем себе си, също са много полезни. Вярно е, че всеки е уникален, но не е лошо да разбереш, че чувствата, които изпитваш, че страховете, които владеят сърцето ти са присъщи и на други хора и, че те са успели да се справят с тях. Някои от техните пътища може и да е твой. Така е и с възпитанието на децата. Когато прочетем статии и книги, свързани с проблем, който ние имаме, получаваме много различни варианти за реакция, които не биха ни хрумнали на нас. Можем да опитаме, този който най-много ни допада. Но е успокоително да знаеш, че не само ти като родител се сблъскваш с подобни кризи.

Анализирай това – когато нещата се отнасят до нас самите обикновено реагираме емоционално и импулсивно. Разсъждавайте за това, което се случва на другите. Приятели или колеги изпадат в определени ситуации - бихте могли да помислите как ще реагирате вие на тяхно място. Отстрани нещата се виждат по-добре и когато след време се изправите пред подобен проблем ще сте запазили своя т.нар. външен поглед. Попадайки в окото на бурята нямаме време да разсъждаваме трезво, а понякога точно в това е проблемът. Извличайте поуки за това как не е добре да постъпвате.

Споделяйте – и своя проблем и своя опит. Ако не споделяте какво ви тревожи, няма да успеете да получите подкрепа и съвет. Естествено вие ще решите от кого да го потърсите и дали да го последвате, но обикновено отговорите и решенията са пред очите ни просто имаме нужда някой да повдигне завесата. А и както се казва няма нужда всеки път да откриваме топлата вода.
Споделяйте своя опит. Няма нищо по-удовлетворяващо да помогнеш на човек в критична ситуация. Не пестете знанията си, които имате и които сте натрупали от собствения си опит те могат да помогнат на друг с подобен проблем.

Човешко е да се греши – често се случва от страх да не сгрешим да не предприемаме почти никакви действия в живота си. Да сме като парализирани. Не се страхувайте. Нормално е да се греши и няма безгрешни хора, това е факт. По-важното е не да не грешим, а да се учим от грешките си. Да споделяме опита си и да се учим от този на другите.