„От колко много неща нямам нужда“ казал Сократ, докато се разхождал из атинската агора . Днес, хилядолетия по-късно, всеки от нас се е оказвал в порочния кръг на същото изречение, но казано на обратно: “От колко много неща имам нужда”.

В липсите няма нищо лошо, те ни помагат да се движим напред, стига само да разпознаваме кои наистина трябва да задоволим и кои по-скоро да приемем като външен шум и излишна суета. Понякога си мислим, че задоволявайки възможно най-много хрумнали желания, ще успеем да се освободим от неудовлетворението, която усещаме. Ако не разберем точната причина за него обаче, с каквото и да се обграждаме, то няма да стигне, за да се почувстваме задоволени. Липсата пак ще си стои, под една или друга форма до момента, в който не открием истинския дефицит и не си набавим необходимото.


Липсата с главно Л
Една от липсите, която наистина си струва да обслужим е липсата на концентрация. Когато я запълваме периодично, обръщаме внимание на дълбоките си вътрешните потребности и се вслушваме във вътрешния си глас, нищо няма да ни липсва. А ако ни липсва, чрез концентрацията по-лесно ще разберем от какво точно имаме нужда и какъв начин трябва да изберем, за да си го набавим. Ако позволим в главата ни да се борят твърде много желания и стремежи наведнъж, ние разсейваме творческата си сила и тя не може да добие форма.


Изграждане на собствени стойности
Истинското разбиране започва вътре в нас, когато се съсредоточим върху това, което искаме да получим и това, което сме в състояние да дадем, защото природата не търпи празно пространство.
Липсата ни показва, че нещо не е наред и трябва да използваме този знак умно и съзнателно. Всеки дълбоко в себе си знае от какво има нужда и как да си го даде. Само трябва да се осмели да го направи и да спре да запълва липси, наложени му отвън.


Поглед навътре, не навън
Непрестанно нещо ще ни липсва, ако очакваме щастието да дойде отвън. Да се съсредоточим в това, с което разполагаме в момента и да му се наслаждаваме и пазим. Не е нужно да се отказваме от нещото, от което смятаме че се нуждаем, просто трябва да се отнасяме към липсите като към празнини, които предстои постепенно да запълним, а не като към безкрайни бездни, с които никога няма да се справим.


Състезаване с другите
Най-лесно е нещо да започне да ти липсва, ако се заплеснеш по нечии придобивки или постижения, вълната на днешния ден. Това е липса равна на липсата на подкова, която жабата изпитва, гледайки коня. Често си мислим, че ако се сдобием с неща, които се радват на всеобщо одобрение (сигурна работа, стабилни доходи, висок стандарт) ще пресечем неудовлетворението, но като вярваме на шаблонни стойности не си помагаме. Най-вече защото това не са нашите преки пътища. Изброените неща може и да са прекрасни, но не струват нищо, ако не са истински пожелани и заслужени.

Измамни победи
Случва се да си поставяме цели или да прегръщаме идеята за желания, които често се отдалечават от същинските ни потребности. И понеже човек никога не може да има достатъчно от нещо, от което няма истинска нужда, уж постигаме желаното, а всъщност то не утолява глада ни за удовлетвореност и пълнота. Просто защото се оказва, че сме реализирали грешната представа за това какво ни трябва в момента или сме си позволили да заместим желаното с друго. След поредица от подобни замествания (компромиси с нас самите) се оказваме заобиколени от всичко друго, но не и от това, от което се нуждаем.

И накрая, за да не липсва заключение, не забравяйте – нищо в природата не се губи. То е някъде там, заедно с всички други липси, които само чакат да си ги вземем.