Старите, до болка познати зависимости, са всеизвестни – алкохол, цигари, наркотици, хазарт. В основата на всяка зависимост е някаква липса – на обич, щастие, да сме значими или силни… До това се нареждат подражанието, навикът и без да се усетиш – капанът е щракнал. А новото време с модерните технологии и по-различния начин на живот предлага нови възможности да бъдем не свободни, а зависими. Без значение е разновидността или странността на пристрастяването, едно е сигурно – всичко е в главата ни. Когато се освободим от психическата нужда да си доставяме определена емоция, вещество или състояние на организма, тогава ще бъдем истински свободни да разполагаме със себе си и живота си. Ето и някои от разпространените нови зависимости:

Шопинг в мола. Какво ли нямаме, та се опитваме да го заместим с поредната покупка? Не се купуват любов, близост, споделяне, затова вместо тях пазарим, каквото можем.

Корекция на тялото. В търсене на недостижимото съвършенство стремежът е към външно одобрение. В основата са неизказани комплекси и най-вече неприемане на себе си такива каквито сме. Така че зависимите от това, често са хора, които дълбоко в себе си не се обичат достатъчно.

Да не остана без телефон. Имате чувството, че без него сте загубени, че ще пропуснете супер важно обаждане. А може би сте под голям стрес и живеете в непрекъснато в напрежение? Разбира се, не е изключено многобройни телефонни разговори просто да са част от работата ви и телефонът да е ваша неизбежна необходимост. Спомнете си как се живееше не много отдавна без мобилни телефони. Уговаряхме си срещи и спазвахме обещания, дадени преди дни.

От интерент и компютър. Включително непрекъснатото надничане във фейсбук и скайп – кой ви е търсил, какво съобщение ви е оставил. Когато са се е превърнали в зависимост, технологиите не служат на нас, а ние сме станали техен роб.

Към виртуалните комуникации. Започва се от любопитство. Казвате си, че просто сте общителни. Но във виртуалните комуникации ви привлича анонимността, възможността да се представяте за всякакъв. Щастлива сте от интереса и комплиментите на непознати, а изпратените сърчица приемате за голямата ви любов? Внимание, опасност!

От новините по телевизията и въобще от телевизия. Не можете да живеете без тях. Ала забележете – преобладават негативните новини – войни, природни бедствия, ужасни престъпления. Това може да се превърне в истински психотормоз. А и често има елемент на скрита манипулация.

Работохолизъм. Ако лягате и ставате само с мисълта за работата, а всички останали страни на живота почти не съществуват за вас, изпаднали сте в крайност. Без баланс няма щастие.

Тенорексия – вечно недоволство от тена си. Прибягва се до солариуми, мазила, пръскала и всякакви тенообразуващи средства. Дълбоко в себе си не се приемаме каквито сме, а тенът няма нищо общо с това.

От порнография. Има и такава зависимост, зад която може да се крие просто любопитство, сексуална незадоволеност, извратени наклонности или един бог знае какво.

Пристрастяване към сериалите. Опасността те да се превърнат в заместители на истинския живот е огромна. Човек става пасивен наблюдател на чужди страсти и действия. Това е уж безобидно бягство от действителността. Но ни лишава от енергията да предприемем онези действия, с които има шанс да променим към по-добро реалния си живот.

Негахолизъм – пристрастеност към отрицателните емоции. Те опияняват като наркотик. Вероятно ви се е случвало да потънете в реалното си или измислено нещастие, да чувствате сладостно опиянение от сълзите. Мъката, от каквото и естество е, трябва да се изживее, но после – оздравително излизане от нея. Иначе идва депресията и нуждата от медицинска помощ.

Любовна зависимост. Това е нещо, което вероятно всеки е изпитвал. Зависим си от настроенията на любимия, искаш всячески да му угодиш, приемаш неговите желания за свои и забравяш кой си. Колкото по-бързо се върнеш към себе си и запазиш любовта, толкова повече тя ще има щастливо бъдеще.

Няма защо да се правим на неуязвими. Всеки от нас е попадал в капаните на някаква зависимост, просто защото човек е слабо същество. Не е важно нещо да не ни се случва, а да го осъзнаем като проблем и да го преодолеем. Ако не излезем непременно по-силни, ще сме поне по-мъдри, макар и с пораздърпана перушина.