Обичам вишни. Даже и сега, като си помисля за тях, усещам как стипчивата им сладост и киселина стига като до слепоочията. Те са чудесен плод за анемичните хора, такива с проблеми с черен дроб и камъни в бъбреците. За да са приятни на вкус, ако ще се ядат пресни, трябва да са много добре узрели, иначе стипчивостта им надделява. Детските ми спомени за вишни са свързани винаги с тяхната наличност под формата на сладко. То никога не беше гъсто, сиропът леко течен, защото тези вишнички, поне у дома, се ползваха за мелби, кремчета и едни сладки с веселото име "керени ушички".

Вишните измиваме и почистваме от дръжки и костилки. Как да ги почистим лесно само с една сламка виж тук. Съотношението е на 1:1 , т.е на един килограм плод - един килограм захар. Респективно за 2 кг плод - 2 кг захар и т.н.

Почистените вишни поръсваме със захар и оставяме така за 24 часа, като от време на време разбъркваме. За това време вишните са поели захар и са пуснали сок, който е разтопил останалата захар. Получената смес варим до сгъстяване, малко преди да изключим добавяме лимонтозуто. Целта е като се капне върху чинийка от сиропа той да не се стича. Лично аз, оставям сиропчето по-течно :)