Наскоро реших да се отбия и да разгледам един магазин за дрехи, част от известна чуждестранна верига. Първоначално се учудих на разнообразния избор от колекции и то на доста добра цена. Но истинската изненада дойде, когато реших да изпробвам някои от нещата, които си харесах. Оказа се, че пред пробните чака опашка от близо 30 човека, всеки с купчинка дрехи в ръце.
Честно казано, това ме наведе на размисъл. Възможно ли е потребителското поведение на българина да заприличва все повече на западното? И ако е така, знаем ли накъде отиваме?

През последните няколко десетилетия големите дизайнерски марки на Запад започнаха все повече да се конкурират за потребителския интерес. Това доведе някои от тях да създадат бързооборотни колекции, които се произвеждат много по-често, по-бързо и на по-ниска цена. Това са така е т. нар. fast fashion артикули (букв. „бърза мода“). Те са с добро качество, носят етикета на известни дизайнери и са лесно достъпни за повечето хора. Колко хубаво звучи, нали?

Е, да, но fast fashion-а не може да избегне някои критики, за които ни напомня и самата асоциация с fast food-a. Явлението предизвика едно ускорение в цикъла на производство, който ни кара да се адаптираме към него, като увеличим и потреблението си. Вече ни изглежда напълно нормално да излезем по магазините, само и само за да се сдобием с дрехи от последната колекция. Не знам дали за българската жена това е факт, но ми се струва, че тя изобщо не изостава от световната тендеция: да пазарува по-скоро заради самото удоволствие от пазаруването. Но ако не бъдем внимателни, можем лесно да се пристрастим към този вид шопинг. А той си има и етична страна, за която си заслужава да помислим.

За да не чакаме за всяка нова колекция с месеци и отгоре на това - да не плащаме толкова скъпо за нея, някой друг някъде другаде трябва да плати цената за нашето удоволствие. Това означава, че в изнесените цехове на големите компании в Азия работят хора на постоянно увеличаващо се работно време (за да влязат в рамките на краткия краен срок, който им е зададен), но за съвсем минимално заплащане. От друга страна, свръхконсумацията на дрехи води и до проблеми за околната среда, тъй като всяка година се изхвърлят все повече от тях на сметищата. Там, текстилните, които най-често са от изкуствени материи, не се разграждат, докато вълнените се разлагат, но пък те отделят метан, който съдейства за глобалното затопляне.

Ако често правите необмислени харчения в мола или искате да знаете повече за устойчивото и етично потребление на дрехи, следващите съвети ще ви помогнат за това:

Най-важното е да планувате предварително посещенията си до магазините и покупките, които ще направите. Преценете от какво наистина се нуждае гардероба ви и колко средства бихте заделили, за да избегнете ситуациите, в които се прибирате вкъщи с празни джобове и с някоя хващаща окото, но напълно непрактична, рокля.

Пазарувайте в собствения си гардероб. Опитайте да изровите всички онези хубави дрехи, които се крият накъде из шкафовете или сред закачалките ви. Сега помислете дали не можете да измислите нови начини, по които да ги носите и съчетавате.

Грижете се повече за дрехите си, така че да се запазят за по-дълго време като нови. Не ги захвърляйте при първото паднало копче или скъсан шев.

Дайте шанс на магазините за втора употреба, не знаете какви съкровища може да откриете понякога там.

Известно е, че когато сме потиснати, шопинга може да повдигне настроението ни. Но няколко дни след като притокът на ендорфини спадне, вие ще се чувствате по същия начин, само че с няколко стотин лева по-малко. Затова вместо да претоварвате кредитната си карта, защо по-добре не опитате други позитивни изживявания като каране на колело, четене на книга или приготвяне на нещо вкусно.