Един много уважаван строител, след дългогодишен труд, решил да се пенсионира за да прекара оставащото му време на земята със своето семейство.

Той известил шефа си, че се оттегля. Началникът му обаче настоял да завърши един последен строеж преди да напусне работа.

Строителят се съгласил много неохотно и започнал работа по новата къща.

Но отдалеч си личало че върши работата си с неохота, не изпипвал детайлите, вършел всичко с нежелание. И това се отразявало и върху строежа, който станал неугледен.

Накрая, когато къщата била завършена, началникът на строителя дошъл, отворил входната врата, погледнал подчинения си и му казал: "Ето тази къща е за теб. Тя е моят подарък към най-добрия ми работник!"

Строителят останал шокиран от неочаквания развой на събитията. Също така бил много ядосан, защото ако знаел че строи собствената си къща, щял да я построи по много по различен начин и щял да вложи много повече усилия.

Така е и с нас. Градим собствения си живот, а често го правим, сякаш не е така.