Нощното напикаване при децата е проблем, свързан предимно със съзряването на нервната им система. Той тревожи много родителите, но добрата новина е, че само в редки случаи става въпрос за заболявания на бъбреците или пикочо-отделителната система. А тогава има много други и то тежки симптоми. Само по себе си нощното напикаване при големи деца не е болест, а е симптом най-често за проблем, свързан с нервната система. Не винаги причините са и напълно ясни.

За истински проблем с нощното напикаване се говори, когато детето е в училищна възраст и продължава да се подмокря. В повечето случаи това е нещо, което се израства с годините. Факт е, че се случва по-често при момчетата – при 70 процента от случаите. Типично е за емоционални, активни през деня деца, чиито нощен сън е много дълбок и те не успяват да усетят сигналите за уриниране.

Това е колкото проблем за детето, толкова и за родителите. В него има срам, криене, пране на одеяла и чаршафи, много упреци към малкия. Всичко това се пренася върху него и създава голяма психическа травма. Въобще поведението на близките, с колкото и добри подбуди да е, може да само да задълбочи нещата.

Факт е, че нощното напикаване продължава, когато детето се чувства прекалено обгрижвано в тази ситуация. Буденето му през нощта, за да ходи до тоалетната или заставянето му на всяка цена да я посети преди сън, слагането на памперси, са част от това.

Съществува кръг от обстоятелства, които могат да отключат или засилят проблема. Когато в семейството се роди бебе и това тревожи по-голямото дете, включително то се чувства пренебрегнато; прекаленото строго възпитание; при конфликти; при приучването да се ходи на гърне – денем детето се научава, но нощем – не; всякакъв род емоционално напрежение. В никакъв случай по този начин малчуганът не се стреми да привлече вниманието. Това е нещо, което и самият той за нищо на света не иска да се случва.

Най-честата причина е обаче незрялост на нервната система, която контролира пикочния мехур и нервното напрежение. Определено има наследствен елемент в огромния процент от случаите и той е на генетично ниво. Напикаването е свързано с напрегнати сънища на детето, при които то се чувства в безизходица и невъзможност да се справи със ситуацията.

Прилагането на всякакви бабешки методи на лечение може само да влоши нещата. Затова правило номер едно е каквото и да се прави, да е под ръководството на педиатър. Да се прилагат само лекарства, предписани от него.
На детето трябва да се вдъхне повече увереност, да се засили ролята на бащата в неговото възпитание и развитие, то да започне да го възприема като силната личност. На детето трябва да се даде спокойствие, вместо то да се травмира допълнително.