Преди няколко години в една болница в Солт Лейк Сити от този свят си отива човек, на име Ким Пийк. Той остава неизвестен въпреки, че е истински гений с невероятни способности и удивителни резултати. В светлините на прожекторите обаче за дълго остава героят, чиито прототип е той, а филмът Рейнман (1988г.) с Дъстин Хофман и Том Круз събира 4 Оскара и овациите на зрителите от целия свят.

Ким Пийк е аутист с феноменална памет и способности. Съчетанието им с трагедията на един изолиран от света, самотен и болен човек, който не е в състояние дори да се облече сам, впечатлява Бари Мороу – сценарист на филма.

Ким е обявен за гений в дузина сфери – история, литература, спорт, музика, дати, числа и дълго е изследван от НАСА. През живота си е запаметил над 9000 книги, като е можел да чете по 8 на ден, отделяйки по 10 секунди на страница. Преглеждал е едновременно и двете страници. За пръв път поглежда човек в лицето едва на 37 годишна възраст. Човекът е бил не друг, а Дъстин Хофман, който е прекарал с него известно време, за да се подготви за ролята си. Именно артистът е убедил бащата на Ким да не го крие от света, каквато е съдбата на много аутисти, макар и с гениални качества.

“Самотата, крайната интровертност и отчуждението от света са най-характерните белези на тази болест.”

Ранната диагностика на аутизма (преди тригодишна възраст) се оказва трудна задача, заради спецификата на болестта. Би могла да бъде объркана с глухота или шизофрения например. Болестта се определя като психично заболяване, което засяга развитието на мозъка. Изследванията сочат, че аутистите имат с 67% повече клетки във фронталната част на мозъка в сравнение с останалите хора. Тази аномалия се формира още през втория триместър от бремеността и аутизмът не се счита за резултат от израстване във враждебна среда или от неправилни родителски грижи.

“Аутистите са хора на самотата. ”

Освен крайната вглъбеност, изолираност, самодостатъчност и стремеж да се избягват хората, най-често срещаните симптоми на това заболяване са:

Проблеми с говора или пълната му липса, трудност в поддържането на нормален диалог;

Невъзможност и нежелание за комуникация;

Говоренето, доколкото липсва не се заменя с жестове и мимики. Липсва обичайната спонтанност;

Липса на външни белези на привързаност към близките, дори към родителите;

Нежелание за контакт с връстниците (дори зрителен);

Повторяемост на действия, думи, изречения без логическа връзка;

Склонност към избухване, самонараняване и агресивност;

Възможно е да се наблюдават умения и интелектуални способности, които са твърде необичайни и надхвърлят далеч възрастовата типология .

Лечението на аутизма е насочено основно към синхронизиране на детето с неговата среда. То би могло да бъде обучено в определени техники, с които да е в състояние да се самообслужва и да усвои умения до известно ниво на социализация. Терапията е насочена и към родителите, които понякога се оказват напълно неподготвени за живот заедно с детенце с такава диагноза.

Например те трябва да знаят, че не могат да очакват реакции на спонтанна близост от него, нито реципрочност в отношенията и да не го поставят в ситуации, които да го объркват или доведат до хиперактивност или самонараняване. Медикаментозното лечение е приложимо в тези случаи. Начинът на хранене също е много съществен за тези деца, защото организмът им не е в състояние да разгражда някои вещества.

Така, с един комплексен подход, прилаган от специалисти логопеди, психолози и педагози в специализираните центрове за деца, страдащи от това заболяване, наистина може да се постигнат забележителни резултати по отношение на подобряване на качеството им на живот и на тяхното общо развитие.