Да си направиш висящ цветарник не е кой знае какво. Ако имаме някои прежди и други въженца в излишък и наблизо има магазин за маниста, можем в някой следобед, докато гледаме филм или пък ни засърбят ръцете за нещо „ръчноправено” да си спретнем един такъв цветарник.

Какво ни трябва:

Дървени или други маниста, варират по цветове и размери. Важното е да се съобрази дали през отвора на манистото ще мине въженцето или няколко въженца, както е в този случай. Най- добре, като си избирате манистата да отидете с мостра от въженцата, които ще използвате, може да си вземете и игла. Съветвам ви да си купите повече, отколкото сте планирали, маниста, защото в процеса на изработка намеренията могат да се променят, а по- добре в резерва, отколкото да стигнете донякъде и да нямата маниста.
Аз имам 3бр. оранжеви, 3 бр. зелени и 3бр. жълти в три големини.

Конопено въженце ( моето е с дебелина 2мм, но може да ползвате друг вид ), предпочитам го заради здравината и естествения му цвят и текстура. Четният брой е за предпочитане, за да не се налага да правим възли горе при халката, а само да преметнем и завържем.
Ще ни трябват 24м – 4бр.х 2м за един сноп, х 3 снопа общо.

Прежда. Избрала съм си по- рошава, за да отива на конопеното въженце и съм си я съобразила с цвета на манистата. Каквато ви се намира или си харесате, важното е да минава през манистото. Тук иглата може да помогне, защото преждата е по- мека от конопа и може да не благоволи да влезе в манистото доброволно.
От преждата ни трябват, в този случай, 6м – 1бр х 2м за сноп, х 3 снопа общо за жълтото и същото количество за зеленото ( 6м ).

Забележка: Дължината на въженцата е по- дълга от колкото ще е цветарника, защото ще правим възли и това ще намали общата дължина. Изрязването после според предпочитанието е по- лесно.


Халка. В моя случай това е дървена гривна, като за детска ръка, но може да е метална и с друг размер.

Кука, евентуално. Зависи от това, как ще закрепите цветарника за тавана, корниза или както ви посъветва компетентният домашен майстор.

Ножичка, игла, саксия с пълзящо цвете.
Хубаво да имате предвид конкретен размер саксия, дори и в нея да се наложи да пресадите друго цвете след време. Оптимално според мен е саксията да е празна, а вътре да сложите някаква тежест. Така, докато работите, ще можете да пробвате, как тежестта на саксията ще опъва цветарника и на какво разстояние да са ви украсите от долния край на цветарника. Моята саксийка е с височина 15 см и е вече засята с една тъжна декоративна лоза, за която така и не се намери висящ цветарник и тя е действителният повод да си направя този.


Как правим цветарника:
Предлагам ви моя начин, който вие можете да си развиете или да промените.

Първо правя единия сноп, за да преценя направата, дължината и как ще изглежда в готов вид.

Връзвам горе за халката 4-те ката конопено и зелената за жълтата прежда ( предварително на възелче ) на двоен възел. Усуквам, като шнур за мартеница, две конопени и жълтото + другите две и зеленото ( 3х3 въженца ), така че да се получи един общ усукан сноп на разстояние около 22см.

Следва възел и започвам да плетка, тип „двоен възел”. В младежките си години с нея плетяхме гривнички от мулине. Ако не се сещате как става, на снимките се вижда готовия и вид. Ако пък е трудно съвсем, и най- обикновена „плитка” върши работа.

След около 7см. правя отново възел и нанизвам манистата в избран от мен ред. Следва възел, отново плетка „двоен възел” и отново маниста, с по- малкия ми размер, подредени по същия начин като по- големите.

Оттам нататък реших, че е ред на мястото за саксията и направих обикновена плитка с дължина 40см ( в нея включвам височината на саксията и дължина, която влиза под чинийката).

След възела е ред на втория и третия сноп, които постоянно сравнявам с първия, за да се получи симетрията.

Когато и трите снопа са готови, правя общ възел, който ще се пада под чинийката. Остатъчните въженца подрязах с различна дължина и нанизах по още едно манисто с най- малкия ми размер ( по манисто за два ката въженце ).

Готовата дължина на моя стана 1,20м. но ако ще правите единствено плитка, а не „двоен възел”, ще е по- дълъг.

Следва последна проба със саксията и цветарникът е готов за окачване. Трите въженца трябва да я обръщат на равни разстояния, т.е. 120градуса.

Тази идея е прекрасна за подарък, защото не е трудна и не изисква много време ( направих я за два- три часа ). Но пък може да стане наистина ефектна и разбира се – правена е ръчно с любов и с цялата положителна енергия на творчеството. При всички положения ще помогнете едно пълзящо цвете да намери дома си, а един ъгъл в стаята – най- красивата украса.