Хората не могат да четат мисли, но се оказва, че мозъците ни са способни да предвидят решенията на другите хора и то доста добре. Ново изследване на този феномен показва, че това зависи от два мозъчни сигнала в префронталния кортекс. Именно те участват в механизма, по който хората предсказват решенията на другите. Резултатите показват, че двата сигнала, всеки намиращ се в отделна област на мозъка, определят баланса между очакваните и наблюдавани избори и стимули, позволяващи на хората да предвидят действията на другите с различни ценности от техните собствени.

В ежедневието си хората се сблъскват със ситуации, в които трябва да предвидят какви решения ще вземат другите. Тези прогнози са от съществено значение за социалните взаимодействия в личния и професионалния живот.
Нервните механизми, в основата на тези прогнози, с които хората се учим да разбираме ценностите на другите и използваме тази информация, за да предскажем тяхното поведение на вземане на решение, дълго време бяха загадка.

Изследователите Шинсуке Сузуки и Хироюки Накахара от института RIKEN в Япония вече са хвърлили светлина върху тази мистерия в изследването си, публикувано в последният брой на списание “Неврон”. Те за първи път описват процеса, показващ как хората се научават да предсказват решенията на другите, като използват ментална симулация на ума им.

Приема се, че изучаването на ценностите и начина на мислене на другите често изисква симулация на ума му: с помощта на собствените познати умствени процеси да се симулират непознати процеси в съзнанието на другия. Въпреки че е просто и интуитивно, това обяснение е трудно да се докаже, поради трудността да се отделят собствените мозъчни сигнали от симулираните.

За да стигнат до това заключение, учените изследвали поведението на 39 участници, които играели игра, като са предсказвали поведението на другите въз основа на познанията си за тях и техните решения. В това време учените сканирали мозъците на играчите с помощта на функционален магнитен резонанс (fMRI), техника, визуализираща активизацията на отделните мозъчни центрове. След това използвали тази информация за изграждане на компютърен модел на процеса на симулация, за да разгледат мозъчните сигнали, които се появяват, докато участниците се опитват да предскажат чуждото поведение.

Изследователите открили, че хората симулират решенията на другите, като използват два мозъчни импулса, кодирани в префронталния кортекс – областта от мозъка, отговаряща за висшите когнитивни функции.

Единият от тях засяга очакваната стойност на наградата за другия човек и е наречен “сигналът за поощрението”. Той засяга различието между ценностите на другия, симулиран в нашия мозък, и ползата от наградата, която другият човек всъщност е получил.

Вторият импулс се нарича “сигнал за действие”, като засяга очакваните действия на другия, предсказани от симулирания процес в нашия ум, и това, което другият човек всъщност е направил.

“Всеки ден ние си взаимодействаме с много и различни други индивиди”, заявява Сузуки. “Някои от тях могат да споделят сходни ценности с нас и за това общуване симулацията, използваща само сигнала за поощрението, може да е достатъчна. Въпреки това, други хора с различни ценности може да са доста по-различни и тогава сигналът за действие може да стане много важен.”

Накахара смята, че техният подход, използващ математически модели, базирани на човешкото поведение с мозъчно сканиране, ще бъде полезен, за да се отговори на широк спектър от въпроси за социалните функции, използвани от мозъка. “Това познание може да помогне да се подобрят политическата, образователната и социалната система в човешките общества”, казва японският учен. /Пауза Moreto.net