
![]() |
Есемесите се получават в реално време. Послание, пристигнало в точния момент, в мига на пораждане на съкровеното чувство – това е прекрасно. Няма нищо общо с писмото, което пристига след дни, а ако сте в различна държава или континент – дори седмици, след като вълнението е било излято на хартия.
Изпращането на любовни есемеси не само на 14 февруари, но винаги когато чувството напира в гърдите, освежава връзката и я насища с допълнителна емоция. Който казва „моят любим не е такъв човек“ или аз не си падам по това, не е до край честен. Всеки му се иска понякога и да чува или вижда любовта, но замаскирва тази потребност зад умопомрачително дълги доводи.
Писмено, в недиректна комуникация, човек е по-освободен в излиянията си. Чрез писане може да изрази неща, за които не би имал смелост да изрече на живо.
Под магията на любовта всеки става малко поет и открива неподозирани страни у себе си. Но най-важното и всъщност задължително е чувството да е в теб, за да бъде качествено изразено. Искреността си личи. Простичките, но истински неща, са най-силни. Друга опасност е посланията да не са прекалено сладникави – съвременните жени не си падат по захаросаното.
Чрез емесемеси може да се получи любовен диалог-закачка –вдъхновен, остроумен и изпълнен с положителна енергия в реално време.
Да заспиш с получени виртуални целувки или да се събудиш с такива, когато ви делят разстояния и няма как на живо това да се случи– е супер!
Нямат трайността на хартията. Колкото и да пазиш заветния есемес, все някога се изтрива, а това е голяма лична загуба все пак.
Случва се да рушат семейства – среднощните есемеси, тайните писания, криенето на телефона са класика в жанра на изневярата.
Да се пише немногословно, но съдържателно, е наистина трудно.
Ако са преписани от интернет, а не лично сътворени, се губи всичко от чара им. Убиец на любовта са всякакви заучени клишета – издават беден духовен мир, появява се подозрението, че любовта я няма, щом не е дарила с лична емоция автора на есемеса.
Изискват грамотност – написаните неграмотно есемеси, макар и искрени, говорят за ниска култура на подателя. /Разбира се, ако получателят цени това. Ако и двете страни са неграмотни, ще мине незабелязано./ Въпрос на ценностни.Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=2280