Знаете ли коя е най-използваната добавка след захарта? А известно ли ви е защо добрите кулинари винаги добавят щипка сол към сладкишите? Отговорът е много прост - защото готварската сол има способността да усилва сладкия вкус. Чували ли сте странната дума “умами”? Всеизвестно ви е, че само току що откъснатите плодове и зеленчуци имат ярко изразен вкус и аромат. Какво е общото между всички тези несвързани изречения ли? Сега ще ви разкажа нещо, което аз самата научих наскоро.

Не може да сравните вкуса на една прясно откъсната ягода с този на ягодите в хладилника ви от вчера, нали? Питали ли сте се на какво се дължи това? Силният, ярък вкус е следствие от действието на т.нар. нуклеотиди - природни вещества, усилващи рецепторите и вкусовите възприятия. При съхранение и технологична обработка вкусовите качества намаляват. По този повод в японските и други кухни векове наред се използват определен вид сушени водорасли, наречени комбу. Тяхната способност да освежават храната се дължи на глутаминовата киселина.

През 1909 година японски професор се сдобива с патент за производство на солта на тази киселина, наречена натриев глутамат. Той се появява на пазара под името “душата на вкуса”. На това вещество била приписана способността да активира пето вкусово усещане, наречено умами. То се нарежда след добре познатите ни сладко, солено, кисело и горчиво и е наричано още вкусът на вкуса- онова, което може наистина да направи храната неустоимо апетитна.


Тук, разбира се изниква въпросът какво е това вещество и до колко действието му е полезно или вредно за нас?

Натриевият глутамат е известен под името Е621 и се произвежда чрез ферментация на царевично нишесте, захарно цвекло и тръстика. Той има бял или леко жълт цвят, няма вкус и мирис, но усилва значително вкуса на всяко ядене. Бързо разтворим е във вода и се използва за “овкусяване” най-вече на месо, птици, морски деликатеси.

Натриевият глутамат е най-използваната добавка след захарта и солта. Срещате го почти всеки ден в много от продуктите, които пазарувате. Освен всички полуфабрикати и в сладкиши, месни и тестени продукти. Световното му производство възлиза на над два милиона тона годишно. В Япония и Тайланд употребата му е шест пъти по-висока от европейската.

Поради основното му действие- да засилва вкусовите качества на храната, той естествено води до увеличаване на апетита. От тук пък идва отричането му, тъй като повишената охота за ядене води до наднормено тегло. Доказано е, че натриевият глутамат нормализира дейността на стомашно-чревния тракт.

За пръв път тази добавка се използва в китайските ресторанти в САЩ. При някои хора след известно време започват да се наблюдават симптоми като главоболие, подуване на стомаха и припадъци при хората, хапващи редовно такава храна. Явлението било наречено Китайски синдром. Доказало се, че това се причинява именно от натриевия глутамат. До ден днешен цялата храна в китайските ресторанти е «обогатена» с това вещество.

Според група учени тази добавка е един от най-тежките разрушители на мозъка, отдавна забранен в Швеция. Съществуват и заключения, че употребата му може да предизвика от алергии и сърдечни заболявания до аутизъм.

Има и мнения, че ако не се прекалява с него, няма вероятност да доведе до нежелани реакции и вреда за организма.

Всяка подправка или храна, с която прекалим е вредна- най-вероятно това е и отговорът за вредата на Е621. Всъщност, ако е толкова безпощаден към здравето ни, защо японците и китайците, които определено злоупотребяват с него са сред нациите с най-голяма продължителност на живота и са в пъти по трудно податливи на сърдечни заболявания и рак?