Помните ли „Антон и Точица” или „Хвърчащата класна стая”? Може би четете „Двойната Лотхен” на детето си вечер или то само срича „Емил и детективите”. Ерих Кестнер е сред най-обичаните детски писатели. По-малко известен е като лирик, сатирик и автор на белетристика.

Роден е в Дрезден, в самия край на 19-ти век – на 23 февруари, 1899г. в скромно семейство. Баща му, Емил, е майстор-седлар, а майка му, Ида Аугустин, е домашна помощница. В последствие тя работи като фризьорка, за да подпомага бюджета на семейството. През целия си живот Ерих запазва близки отношения с нея и дори я споменава в свои текстове.

През 1913г. четиринадесетгодишен постъпва в педагогически колеж, но напуска преди да завърши. Ужасен е от дисциплинарните методи там, както и от факта, че би следвало да ги прилага един ден на своите възпитаници. През 1917 г. е мобилизиран и участва в Първата световна война на крехката възраст от 18 години. След това завършва образованието си с отличие в обикновена гимназия и получава „Златната стипендия на град Дрезден”. Следва в Лайпциг литература, театрознание, история и философия, като защитава докторска степен. После се преселва в Берлин и работи като журналист и театрален критик за Neue Leipziger Zeitung.

Кестнер се превръща във важна интелектуална фигура в немската столица и не емигрира след идването на нацистите на власт. Запазени са над 350 негови статии, като вероятно част от произведенията му са изгубени при пожара в апартамента му през Втората световна война.

Първата му книга излиза през 1928г. – „Сърце върху талията” и още там прозвучава тонът, който сам определя като "воюващ с еснафщината, милитаризма и кухия патос". Същата година е публикувано и първото му произведение за деца „Емил и детективите”. Разграбва се светкавично, а в последствие книгата е преведена на 24 езика. През 1931г. публикува „Антон и Точица” и отново през тази година излиза новелата му за възрастни „Фабиан”.

Странен е фактът, че остава в Германия по време на нацисткия режим, въпреки че е разпитван от Гестапо, книгите му са изгорени публично като несъвместими с новия морал на нацистите и то в негово присъствие. Наложена е забрана за издаването им в рамките на страната. Писателската гилдия го изключва, въпреки огромния успех на книгите и публикациите му.

След края на Втората световна война се премества в Мюнхен и там, заедно със свои приятели, основава литературно кабаре „Ди Шаубуде”. Издава списание за деца „Пингвин” и е културен редактор на Neue Zeitung. Все пак с годините работоспособността му отслабва и продуктивността му спада, за да се отдаде накрая на алкохолизъм. Не успява да се включи в никое от литературните движения след войната.

Въпреки това книгите му за деца са много известни, някои филмирани и то нееднократно. Носител е на наградата за най-добър сценарий за „Двойната Лотхен”, литературната награда на гр.Мюнхен и престижната награда „Ханс-Кристиян Андерсен”.

“Ерих Кестнер е интересен както за децата, но и за техните родители заради идеите си за възпитанието.”

Ето какви съвети дава и за какво предупреждава първокласниците в едно не толкова известно слово по случай първия учебен ден. Може би това е една специална рецепта за това как да запазим детството неприкосновено:

"Живи и будни сте били до днес, от утре започва консервирането! Така, както направиха и с нас. От дървото на живота, към консервната фабрика на цивилизацията - това е пътят, който ви предстои….

Има ли някакъв смисъл да ви се дават съвети по такъв един път? И то от човек, на когото никакво противене не е помогнало и мирише точно толкова "на буркан", колкото и другите? Все пак позволете му да опита и му признайте заслугата, че поне никога не е забравял, а и едва ли някога ще забрави какво му е било на душата, когато за първи път е прекрачил прага на училището…


Не позволявайте да ви унищожат детството!

Погледнете повечето хора: те се освобождават от своето детство като от старата си шапка. Забравят го като телефонен номер, който вече не важи. За тях животът има вид на безкраен салам, който те постоянно изяждат, и това, което са изяли, вече не съществува.


Не смятайте училищната катедра за трон или амвон!

Учителят седи на по-високо място не за да му се кланяте, а за да можете да се виждате един-друг по-добре. Учителят не е нито класен фелдфебел, нито пък Дядо Господ. Той не знае всичко и не може всичко да знае. И ако въпреки това си дава вид на всезнаещ, простете му го, но не го вярвайте. Признае ли обаче, че не знае всичко, тогава го обичайте!...


Не бъдете много прилежни!

При този съвет мързеливците трябва да си запушат ушите. Той се отнася само до прилежните и е твърде важен за тях. Животът не се състои само от класни работи. …За човек е необходимо да умее да скача, да играе гимнастика, да танцува и пее, иначе със своята подута от знания глава се превръща в инвалид и в нищо повече….


…. и някои други неща.

И ето сега вие седите, подредени по височина или азбучен ред, и бързате да се приберете по домовете си. Идете си, мили деца! И ако нещо не сте разбрали, питайте родителите си. А вие, мили родители, ако нещо не сте разбрали, питайте децата си!"