На около 170 км от София, на 70 км от Плевен, 35 км от Ловеч и на 20-тина от Троян се намира старопланинското градче Априлци. Сгушено в слънчева котловина, разположено по поречието на река Видима и нейните притоци Зла река и Острешка, Априлци се състои от четири квартала: Зла река, Ново село (приет за „Центърът” – в този приказен край повечето съществителни от мъжки род се членуват с пълен член), Острец и Видима, „сляли” се в град през 1976г – в чест на героичните събития по време на Априлското въстание през 1876г (тук все още понятията „село” и „квартал” не се разграничават съществено). Градчето се намира във втория по големина (след парк „Рила”) национален парк „Централен Балкан” и е обградено от резервата „Северен Джендем” и върховете „Триглав”, „Марагидик” (наричан днес и „Русалка”) и „Ботев”.

Преди 28 години, когато за пръв път „стъпих” тук, почти дете, Априлци беше известна дестинация за малцина туристи, главно хора от недалечните Ловеч и Плевен. В момента в градчето обитават вилите си хора от различни краища на страната ни, включително и немалко семейства от Варна и Свищов да речем. Климатът е изключително подходящ за страдащи от астма, а спокойствието, прохладата и чистотата на въздуха и реката са „запазените марки” на това благословено място.

Няколко са забележителностите на този край, всички те заслужават внимание.

Ще започна от сравнително най-новата атракция на Априлци: 34-метровия кръст, издигнат (от местен бизнесмен) по повод 130-тата годишнина от Априлското въстание, разположен на възвишение над Ново село, особено красив през нощта, осветен и величествен.

Интересни с архитектурата си са храмовете в Априлци:

- построения през 1895г храм „Свети Димитър” в село (квартал) Видима;

- издигнатия през 1945г храм „Свети Илия”в село Зла река;

- построеният в 1881г храм „Успение Богородично”, село Острец;

- двата храма в Ново село: гробищният храм „Света Параскева” от 1814 г, както и храмът „Св. Георги Победоносец”, отпочнал да се строи през 1895г, в чест на загиналите в Априлското въстание четници, като за градежа на храма Стефан Стамболов предоставя 15000 златни лева.

Априлци пази спомена и за посечените от турците в новоселския манастир монахини Сусана и Калиста, които биват канонизирани за светци през изминалата 2011г.
Хората тук, и особено живущите в квартал „Видима”, тачат паметта и творчеството на проф. Марко Семов – роден и отрасъл в село Видима, улицата и малкият площад до родната му къща са кръстени на него. Много може да се прочете от и за Марко Семов; бих отбелязала, че той е автор на първия учебник по народопсихология у нас.

Разбира се, подобно на повечето планински градове/села, и Априлци предлага възможност за еко-туризъм.

По-известни са следните екопътеки:

1/ От ВЕЦ-а, намиращ се в самия край на квартал „Видима” до хижа „Плевен”, построена в местността „Бъзов дял” се върви по асфалтов път, разстоянието отнема малко повече от час и половина;

2/ Поемайки от квартал „Острец” към хижа „Тъжа”, се запасете с повечко сили :), разстоянието ще ви „коства” не по-малко от 3 часа;

3/ От хижа „Плевен”, за около 3 часа, ще покорите старопланинския красавец връх „Ботев”;

4/ ... а поемайки от хижа „Тъжа” към връх „Марагидик” проявете търпение и пешеходен хъс за около 90 минути;

5/ Хижа „Зора” е лесно достижима, намира се в самия квартал „Зла река”;

6/ В района на ВЕЦ-а край село Видима, вървейки през резервата „Северен Джендем”, край река Пръскалска, за около 3 часа ще се озовете пред уникалния природен феномен „Видимско пръскало” – дълъг и тънък водопад, до ареала на който води добре изградена еко-пътека; в „Северен Джендем” виреят изключително редки растителни видове, като напр. тис и родопски силивряк.

7/ Минавайки през парк „Стоките”, може да достигнете до т.нар. „Водни дупки” – убежище за защитени видове прилепи; имайте предвид, че маршрутът е наистина дълъг, „трае” към 8 часа.
(Признавам си :), имам личен опит само с маршрутите от точки 1/, 5/ и 6/ - за останалите почерпих информация от познати.)