Рабиндранат Тагор (1861-1941) e индийски писател, поет, философ, композитор, педагог, художник, общественик. Той е единственият поет в света автор на химните на две държави - „Джана Гана Мана“ химн на Индия и „Амар Сонар Бангла“ - химн на Бангладеш.

През 1913 година е удостоен с Нобелова награда за литература. С това става първият неевропеец, удостоен с подобно отличие. Наградата получава за стихосбирката си "Гитанджали", чиито откъси решихме да ви споделим. Рабиндранат Тагор посещава Европа през 1926 година, като изнася и две беседи в София. Тогава поетът е посрещнат е от десетхилядно множество, трогнат той казва: „В този момент се чувствам българин“.

След смъртта си на 7 август 1941 г. писателят ни оставя голямо литературното наследство - 12 романа, над 100 разказа, 50 стихосбирки, 30 поеми и около 2000 песни.


.........::..........

Какъв глупец! Да се опитваш да носиш себе си на своите плещи! Какъв окаян просяк! Пред собствената си врата да просиш!

Оставяй всяко свое бреме на ръцете на онзи, който може да понася всичко, и не се обръщай никога назад със съжаление.

Желанието ти завчас изгася пламъчето на светилника, когато го досегне със дъха си. То е нечисто — не получавай даровете си през неговите омърсени длани.

Приемай само онова, което ти предлага святата любов.


.........::..........

Пътешествието ми е продължително и далечно. Аз излязох с колесницата на първата виделина и преминах през пустините на много светове, оставяйки следите си върху не една звезда и планета.

Най-безкрайно е пътуването до самия себе си и най-сложно е изкуството, което води до онази крайна простота на една мелодия.

Пътешественикът ще почука най-напред по всички чужди порти, за да стигне и до своята; ще преброди всички външни светове, за да намери най-накрая своята най-вътрешна светиня.

Моите очи се скитаха на шир и длъж, преди да ги затворя и да кажа: „Ти си тук!"

Вопълът, въпросът „О, къде?", се стапя в сълзите на хиляди потоци и залива цялата земя с потопа на безбрежната увереност: „Аз съм!"