Като малка бях много страхлива. Помня, че бях втори клас, когато майка ми ме беше оставила за десет минути сама вкъщи, за да слезе до мазето, но не ме беше предупредила. Когато се откъснах от телевизора и установих, че нея я няма, така се уплаших, че събрах половината квартал под прозореца ни. Сещайки се за тази случка, се замислих на каква възраст можем да започнем да оставяме детето само вкъщи, когато се наложи. Всъщност, аз може би не бих оставила дъщеря си сама преди да е навършила поне десет. Сигурно, защото щурия й нрав още отсега ме навежда единствено на сцени от “Сам вкъщи”. Нека обаче видим как трябва да процедират родителите, които вече се изправят пред този въпрос.

Според широко разпространеното мнение, не бива да оставяме деца под десет годишна възраст сами вкъщи. А според мои познати днешните деца са много по-напред в развитието си, в сравнение с поколението на сегашните двадесетгодишни и затова спокойно можем да им се доверим дори и на седем. Истината може би е някъде по средата или най-вероятно във всяко едно дете, защото всичко зависи от индивидуалното развитие и способността на детето да поема отговорност.

Затова преди да прибегнем към мисия “сам вкъщи” е необходимо да се съобразим с:

това дали можем да имаме доверие на детето- дали досега сме му поставяли отговорни задачи и те са били изпълнявани

нивото на зрялост

мисленето в дадени ситуации- дали може да реагира мигновено, да се пази, да е наблюдателно.

обстановката в дома- дали можем да го обезопасим на 100%, имаме ли ключове за шкафове, които не бива да отваря и стаи, в които не бива да влиза

А, когато достигнем до дълго умуваното и изключително трудно “да”, да не забравяме следните правила за самостоятелно ползване на домашната обстановка:

предупредете детето да внимава, да не тича, за да не падне на плочки или паркет, да влиза в банята само с джапанки, за да не се подхлъзне. Инциденти стават всякакви, не е необходимо да ходим по въже, за да се нараним. Знаете, че вие самите можете да счупите крак дори вкъщи, какво остава за едно енергично дете

ако имате кабели, опънати през стаята, ги вмъкнете под килими или ги отстранете поне докато не сте там

забранете качването по секции, столове, дивани, легла, навсякъде. Никога не можете да сте сигурни как точно ще се извърти и какво ще се случи

острите ъгли на масите например, обезопасяваме докато децата са още много малки, но понякога не е лошо да ги оставим с омекотяващите накрайници до по-късна възраст на детето, защото, когато не сме до него, никога не знаем как ще се спъне или подхлъзне и къде ще се удари. За да сме спокойни е хубаво да сме сигурни на 100%, дори и да изглеждаме леко смешни

обезопасяването на контактите също не е с цел да предпази само малките разбойници. За наше успокоение е добре, когато оставим детето само вкъщи, да знаем, че прекият допир с контакта е ограничен. Естествено, че трябва и да сме обяснили надълго и нашироко колко са опасни тези приспособления. Тук да добавим- не забравяйте да изключите всички електрически уреди от контактите. Оставете включени единствено телевизора и компютъра с предупреждението, че те не могат да се изключват от друго място, освен от копчетата върху тях

затворете всички прозорци с предупреждение, ако детето може да ги отваря само, да не го прави. Трябва да “разполагате” със строги правила, които вече сте наложили отдавна. С много обяснения и разбиране естествено, защото знаете, че забраненото е най-желано

приберете всички опасни принадлежности в шкафове нависоко или в такива, които се заключват. Кибрити, запалки, ножове, всякакви остри и стъклени предмети, както и лекарства, трябва да са вън от полезрението на малкия човек

пуснете завесите, ако сте на нисък етаж и включете осветлението навсякъде, ако предвиждате да се приберете по тъмно. Така не само няма да се налага детето ви да посяга към ключа на лампата, ами и ще имате известна “застраховка” от престъпни набези

оставете телефонните номера на полицията, пожарната, бърза помощ, на съседа, на някоя ваша приятелка, освен вашия номер и този на партньора ви. Детето трябва да знае, че може да разчита на някого, който е наблизо, ако вие сте на другия край на града. Вие също, разбира се!

внимавайте с домашните любимци. Колкото и да можете да се доверите на едно животно, винаги имайте едно на ум, защото децата често не умеят да се радват правилно на четириногите си приятели и ги приемат повече като плюшени играчки (зависи как сте ги научили, разбира се), а и животното си остава животно- не можете да предвидите всичките му реакции в зависимост от ситуацията

предупредете няколко пъти детето в никакъв случай да не вдига телефона, ако не вижда на дисплей кой звъни, както и да не набира произволни номера- тук може да останете доста изненадани на края на месеца, получавайки сметката си. Забранете отварянето на вратата при позвъняване. Естествено, че трябва да му оставите ключ- задължително е да има възможност да напусне сградата в случай на природно бедствие, например

Може някои от тези правила да ви се струват преувеличени и да си кажете “е, ако е на десет едва ли ще тръгне да бърка в контактите”. И все пак- не разчитайте на “едва ли”, а на сигурността. Вие познавате най-добре детето си. Знаете до колко е разумно и до колко е щуро и креативно в областта на белите...Преценете сами, но никога не забравяйте най-важното- повечето деца възприемат факта, че ги оставяте сами вкъщи като едно забавно предизвикателство, без да осъзнават думата отговорност.