Не, не тук не става дума да си вземете някой огромен страховит звяр да опази вашите деца от някой лош чичко. Не! Тук ще ви покажем как да си направите симпатично кученце от плат, което да пази входа на стаята от нощния хлад и течението под прага.
Направата му е учудващо лесна.
Необходимите материали са:
Плат с дължина, колкото е ширината на вратата + няколко сантиметра от двете страни, около 90- 100 см и ширина 20- 30 см
Парче плат за уши – 4 квадрата 12х12 см
Парче плат за опашка – 10х6 см
Две копчета, маниста или филц за очи
Едно манисто, по- голямо за нос
Малко памук за опашката
Конец с подобаваща дебелина в контрастен или тон в тон цвят
Стари тениски или други непотребни парцали за пълнеж, може и вата
*Аз избрах поларен мек плат, ушите и опашката направих с опаката страна да се отличават. Може да вземете и плюш и да комбинирате с други парчета за опашка и уши. Конецът и копчетата са ми тон в тон, окото е шито с конец в контрастен цвят. Шила съм с фестон бод, защото е декоративен и красив, според мен.
Как да го направим:
Сгъваме парчето на две и изрязваме отпред подобно на муцунка, отзад заоблено, като в двата долни края също заобляме малко, защото в готов вид ще стърчат ъгълчета.
От четирите квадрата изрязваме заоблени двата долни ъгъла, от които ще станат ушетата на кученцето, изминаваме ги на фестон бод две по две, без пълнеж, като се стараем да е симетрично и красиво.
На този етап можем да пришем ушите, очичките и да избродираме от двете страни две дъги, които ще бъда устата на кученцето. Това трябва да сторим точно тогава, защото когато почнем да го шием, ще е много трудно.
Парченцето за опашка също съшиваме на фестон бод и плътно натъпкваме с памук, така че тя да стане твърда, ако искаме да стърчи после.
Когато сме готови с отделни елементи и с муцунката, съшиваме кучето от опаката страна. Аз лично не крих шевовете, защото исках да прилича на магаренцето Йори – неговите шевове също се виждат.
Когато стигнем задната дъга оставяме малка дупчица, едва колкото да се промуши опашката, изминаваме още два- три бода, за да оформим дупчицата. Тогава обръщаме кученцето на лицевата страна и започваме внимателно да го пълним, като внимаваме да не спукаме шевовете.
Щом стигнем пълненето до опашката, пъхваме я леко, така че два- три сантиметра от нея да влязат вътре в кученцето, за да има основа, тя да стърчи. Ако я пришием „на нулата”, от самия и край, ще имаме твърда опашка, която ще пада на всички посоки. Пришиваме внимателно опашката и донатъпкваме кученцето, стараем се да я закрепим да стърчи право нагоре. След опашката, внимателно довършваме кученцето.
Идеи: можем на върха на опашката да направим ресни или помпон. Също така да украсим кученцето с папийонка, да му добавим езиче и каквото децата предложат. Хубаво е да се посъветваме с тях все пак, а защо не и заедно да изберем цялостната визия.
Моето момиче веднага поиска да спи с кученцето, нищо, че е на 6 години и каза, че когато е зима, ще го остави да пази вратата на детската стая, но когато е топло, то ще излиза във ваканция в нейното легло. Това даде цялостен вид и излъчване на Саламчо, както тя го нарече, и го направи скромен член на въображаемия свят в главицата и.
