Попаднах на спор между две деца по повод Дядо Коледа. Едното твърдеше, че той съществува, тъй като го бил виждал, а и му носел подаръци. Другото дете настояваше, че всички дадоколедовци по празниците са фалшиви, а истинският изобщо не съществува. Всяко държеше на своето, а аз се почувствах като свидетел на средновековен полемика за съществуването на Бога.

Излиза, че Дядо Коледа и Бог си приличат. И в двамата се вярва, и двамата искат да сме добри и ни обещават награди за това. Само че за разлика от християнския Бог, когото никой никога не е виждал (поне в наши дни), дядо Коледа често се разхожда по улиците, смее се и раздава автографи. На него децата се изповядват за това колко са слушали и какво искат за подарък. Той е нещо като детския бог, или поне малчуганите лесно повярват в него. Но дали да го видиш, да го пипнеш, да получиш подаръци от него са достатъчни условия, за да си сигурен в съществуването му?

Вярата не винаги е обвързана с доказателства; да не кажем- никога. Децата вярват в какви ли не неща: във вълшебства и магьосници, в супергерои и Баби Яги. Достатъчно е някой да им разкаже за тях, да ги увлече в приказния им свят. Или да ги заплаши. Вярата в Дядо Коледа е свързана с първичния интерес към тайнственото и мистичното в човешката природа. Децата вярват, защото им харесва.

Пораствайки, естествените емоции у нас все повече отстъпват през рационалните обяснения. За да съществува нещо, то трябва да бъде проверено и удостоверено. А Дядо Коледа все се крие. Или пък е навсякъде едновременно. Но как го прави? Дали наистина това е възможно или родителите просто заблуждават децата? Съмнението в авторитета на стареца, а оттам- и на възрастните, е естествен момент от развитието на всеки човек. Така стигаме до второто дете от спора, което вече не вярва.

При реално запитване на тридесетина 5-6 годишни деца в България, само половината заявяват уверено, че вярват в Дядо Коледа. Повечето са разконспирирали възрастните или директно им е било заявено, че няма Дядо Коледа. Само че дали той наистина не съществува?

Всяка година преди Коледа милиони писма се изпращат до Лапландия. Милиони писма по цял свят също биват получавани от там. Поне моето семейство е получавало. Може би истината не е една и всеки избира своята. Каквото и да решим, духът на Коледата никога не би бил същия без Дядо Коледа, Дядо Мраз, Санта Клаус или дори Св.Никола, от където прохожда цялата традиция. И за по-голяма убедителност, привеждам една блестяща апология на Дядо Коледа, написана от журналиста Франсис П. Чърч от „Ню Йорк пост“ през 1897 по повод детското запитване:

„Драги Редакторе,
Аз съм на осем години. Някои от моите малки приятели казват, че Дядо Коледа не съществува. Моля ви, кажете ми истината, има ли Дядо Коледа?
Вирджиния О’ Ханлън“

И отговорът:

„Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!
Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична възраст. Те не вярват, ако не видят. Те мислят, че нещо не съществува, ако не го възприемат техните малки умове. Всеки ум, Вирджиния, и на големите хора, и на децата, е малък. В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да овладее цялата истина и всички знания.
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа.

Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, преданността. А ти знаеш, че ги има навсякъде и те носят красота и радост в живота. Уви! Колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детската вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществувание. Нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното. Светлината, с която детството озарява света, ще угасне.

Да не вярваш в Дядо Коледа! Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да наблюдава всички комини в коледната вечер, за да хване Дядо Коледа. Но дори да не го видиш как влиза в комина, какво доказва това? Никой не вижда Дядо Коледа, но това не е знак, че няма Дядо Коледа.

Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват. Никой не може да възприеме или да си представи всички чудеса на света, които са невидени и невидими. Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да разкъса нито най-силният човек, нито обединената сила на най-силните хора, живели някога на този свят. Само вярата, поезията, любовта, романтиката, могат да дръпнат завесата и да съзрат и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея. Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно.
Нямало Дядо Коледа? Благодарим ти, Господи, той е жив и ще живее винаги. След хиляди години, Вирджиния, нещо повече, след 10 пъти по 10 000 години, той ще продължи да носи радост на детското сърце.

Честита Коледа и весела Нова година!!!“