Не зная за вас, но вкъщи тачим и празнуваме 26 декември като Ден на бащата – празник, официално признат в България в края на 90-те.

Не споделям твърдението, че всеки може да е баща. Защото да отгледаш и възпиташ дете, е далеч по-съвършена „мисия” от това да го създадеш. Вероятно, усещането за бащинство се придобива и възпитава. И вероятно не е вродено у повечето мъже – така както, у мнозинството жени, майчинството е инстинкт.
Какво всъщност означава да си баща... Да си пример за подражание, да изкарваш достатъчно, за да изхранваш потомството си, да отстояваш интересите на децата си, да ги подкрепяш в трудни мигове, да споделяш успехите им... Може би всичко това и не само. Всеки има своя спомен за детството и за родителите си, за атмосферата и взаимотноошенията у дома. Не всеки, за съжаление, е имал край себе си и двамата си родители – поради развод, раздели, трагично стечение на обстоятелствата и т.н. Но всеки от нас има своята представа за това какъв би следвало да бъде истинския баща (истинската майка) – и понякога тази представа се базира на излъчването и същността на родния му баща.

От друга страна, възпитанието на поколението не се изчерпва с материално задоволяване и присъствие – за това особено отчетливо си даваме сметка в наши дни. Подобно взаимоотношенията между двама партньори, връзката, спойката между баща/дете (деца) се изгражда и надгражда чрез общуването и споделянето. Някои бащи не си „падат” по откритото изразяване на чувствата – да не забравяме обаче, че всяко дете се нуждае от гушкане, че ласките са очаквани и желани не само от мама – но именно и от татко. И то не само по поводи, а защо не и преди лягане, да речем.

Даваме ли си сметка, че – особено през последните години, нерядко ролите на мъжа и жената, на бащата и майката, ако не и разменени, в по-голяма степен се преплитат и допълват. Може би имате в обкръжението си татковци, излезли в отпуск по бащинство. Аз познавам трима. (Преди 10 години съпругът ми догледа дъщеря ни, до навършване на 2-годишната и възраст.) Определено тази „тенденция” е повлияна от невъзможността за нормално записване на детето в детска ясла. При липсата на баба/дядо, алтернативите не са многобройни – в отглеждането на потомството се включва получаващият по-ниска заплата; ако това е таткото – защо пък не, така се „отваря” възможност” за по-близки отношения с детето (което, несъмнено, ще окаже положителната си роля занапред).

Някога, преди век да речем, семейството е изчаквало най-напред бащата да се нахрани, едва след това децата и майката са започвали вечерята си; в други случаи, бащата е имал право да получи най-вкусният и най-големият пай от храната. Разбира се, това едва ли е вече точно така. В повечето семейства априори децата получават най-прясното, най-доброто... И, разбира се, така трябва и да е. Надявам се обаче, не само по Коледа, да съумеем да приучаваме децата си да помислят и за другия, да отворим очите им за заобикалящото ни. Личният пример в този смисъл е от първостепенно значение. Така че, моят подарък за Деня на таткото към семейството ми тази година ще е участие в благотворителен базар и нееднократно изпращане на дарителски sms-и от семейните ни телефони.
Аз съм подстрекател на акцията за гласуване в максимална степен на доверие на татковците около нас. По-голята част от тях имат невероятни заложби и умения - в т.ч. и уж несвойствени, като свързаните с отглеждането на деца, готвенето, шиенето, пазаруването, изборът на точния подарък (за децата, жената, тъщата :)
Що се отнася до изненадата, приготвена от нашия баща за мен и момичетата ни – на 26-ти вечерта, на „татковия” празник, ще присъстваме на балетен спектакъл в Операта.

Не съм сигурна доколко за самия татко това ще е вълнуващо събитие; предвид грейналите очи и въодушевлението на децата ни, съм му още повече благодарна.