И пак потъвам в тишината

на малкия сънуващ град.

Снежинките край мен се мятат,

затрупват моя път назад

и аз очаквам непременно

след малко да те срещна пак –

от синя лампа озарена,

в косите – шепа първи сняг...

С мълчание да те спечеля.

И пътят ни да стане общ.

Да ни събира и разделя

отново всяка нова нощ.

...Мълчат дърветата бездомни.

Дали си още в този град?

Попитах и снега – не помни.

Снегът е много, много млад.

Георги Константинов Христов е български писател и поет, автор на над тридесет книги поезия и книги за деца. Роден през 1943 г. в Плевен. Стиховете му са превеждани на английски, японски, хинди, руски и немски.