Далече,
в далечните слънчеви мрежи,
далеко.

Блуждае лятото под спуснатите клепки,
димът се вдига и разсейва нерешително,
лицето се променя с всяко вдишване,
издишването е целувка.
Ето, ето го,
тука.

Тя често прескача нататък, в това място без име,
в тази лятна обител
обикаля невидима,
чий е хълма отвъд
с тия хиляди хищни главици на макове,
кой е оня човек на върха,
какво е очаквал,
в буренака мълчание расне
и расте до премала,
и тя спира се там и стои,
и стои, все
недостояла.

Момичето е тук,
пътуващо занякъде на задната седалка,
ръката е облегната на предната
и с лак събира светлина -
мак
сред полумрака на купето,
размесва се светът,
размесва се
и се поръсва пепел.
Коя е тя,
къде отива тя,
какво е сторила?
Мъжът го няма и вратата е отворена.

Георги Рупчев е роден на 02 септември 1957 г. в гр. София. Автор е на стихосбирките "Уморени от чудото", "Смяна на нощната стража", "Силните на нощта", сборната "Зоната", поемата "Смъртта на Тибалт" и др. Известен е и като преводач на "Песен на песните" на Библията, също на Джон Ленън, Уилям Такъри, Т.С.Елиът, Анна Ахматова, Йосиф Бродски, Николай Гумильов и др. Умира в София на 28 ноември 2001 г.