Течението сякаш ни понася по вълните на живота. Много пасажери вероятно дори не знаят името на кораба, морето, в което се лашкат, брега, който искат да зърнат, земята, на която искат да стъпят. Живот ли е? Какво и как ни се случва? Защо ни спохождат болка и проблеми? Какво е призванието ни?

Всичко, което искаме да придобием като знание, да притежаваме, като потенциал, да имаме способност в нещо, е нашата интелигентност, която придобиваме по пътя към усъвършенстването й. Съществуват хиляди тестове именно измерващи и доказващи способността в дадено направление или обща висока култура. В живота има толкова способни и надарени с интелект хора,

“но дали са щастливи?”

Културни сме, образовани, ерудирани, но много бездуховни. Духът ни е неориентиран, не знае, какво и защо се случва, често търсим причините извън нас в обстоятелства, хора, институции, власт. А вътре в самите себе си се лутаме и вайкаме, пускаме се по вятъра и цялата ни ерудиция и високо IQ губят всякакъв смисъл, щом не сме щастливи и липсва онази забравена духовна интелигентност. Интелигентността не е една. Има хора, които са наполовина интелигентни, но са хиляди пъти по-щастливи.

Емоциите са движеща сила в ежедневието и следователно в живота ни.

Благодарение на емоциите можем да разберем другите и себе си, да се адаптираме и боравим със ситуацията по-възможно най-уместният начин, да изразим нещо, което блика дълбоко в нас. Ала не рядко се случва така, че незачитаме собствените си чувства, не сме бдителни към тях, не си задаваме въпроса, защо и какво ме кара да изпитвам определено вълнение. Ако съумеем да използваме емоциите си по най- ефективния начин несъмнено ще бъдем по- благополучни. За да може да видим нещата в техния мащаб и същност е нужно да сме духовно израснали. Можем да притежаваме висока емоционална интелигентност или всякаква друга, ала не сме ли посели семенцето на духовността, почвата ни ще остане пуста.

Духовната емоционалност е тази, която ни позволява да хвърлим поглед над проблемите, да размишляваме адекватно, да преразгледаме ценностите, ако ще дори да създадем нови такива за нас самите. Това е способност, която ни дава възможност да разберем, че ако даден начин на действие не е ефикасен, можем да пробваме друг. Не да мислим праволинейно и винаги да блъскаме с рога в стената. Духовен е този, който е достатъчно осъзнат, светва му лампичката, идва му инсайта, притежава мъдрост и разсъдливост. Духовно интелигентният си задава въпроси: Какъв е моя живот? Накъде и защо вървя? Къде искам да стигна или искам да се движа непрекъснато? Защо страдам? „

“Духовната интелигентност учи човек да зачита и цени уникалността си, да не дели нещата на „добро“ или „лошо“, а на такива каквито са- „за добро“ и „за лошо“.”

Способността да сме духовно интелигентни ни позволява да схванем, че страданието е един път към познание на самите нас, болката е един своеобразен опит, който е незаменим учител в житейският ни маршрут, тя може да е показалец за нашите тъмни страни, които така старателно прикриваме. Много хора пребивават на Зeмята съвсем първично, колкото да задоволят насъщните си нужди. Без мечти, без търсене на решения за доброто и злото, без да осмислят живота си и да го променят. Ниската духовност у съвременното същество е в основата на по- голямата част от неговите проблеми.

Духовната интелигентност ни служи като превантивна мярка спрямо някоя болест например, като позволява да се разчитат симптомите навреме, да обърнем взор навътре в нас, да съумеем да разтоварим напрежението по-правилен начин. Можем да вършим много неща добре, но ако те не осмислят живота ни, няма да сме пълноценни и удовлетворени. Нека не спираме по-често да си задаваме въпроси и да търсим техния хармоничен отговор.

“Какъв е смисълът на живота? Коя е целта? Защо ни е необходима? Удовлетворени ли ще сме с нея?”

Много хора говорят, но сами не разбират какво казват, слушат, но не чуват, гледат, но не виждат, живеят живота си, но не вникват в смисъла на всичко случващо се. Навярно отговорите са съвсем лесни, близо до нас или в нас, необходимо е само да не спираме да ги търсим.