Едно е да имаш мечта и да се понесеш на крилете на първоначалния ентусиазъм от нея, а съвсем друго е да успееш да се задържиш колкото е необходимо на тях, докато не кацнеш възможно най-близо до заветното желание. Умението да упорстваш и да използваш търпението като инструмент за постигане на цели не са лъжица за всяка уста. Не всеки е способен непрестанно да държи под око и близо до себе си извора на мотивацията и силите си. Едно е сигурно обаче, да се откажеш винаги значи да не успееш. Затова колкото по-добри приятели сме с упорството и издръжливостта, толкова повече мечти ще ни идват сбъднати на гости.

Усилието и упорството като скачени съдове
Когато искаме да постигнем нещо и сме съвсем в началото му, си задаваме въпроса каква ли е формулата на успеха и има ли стъпки, които ако извървим, ще получим това, към което се стремим?

Ако има универсални формули, то една от малкото от тях е свързана с упорството и събира три променливи. Променливи, защото разположени във времето, величината им намалява под обстрела на фактори като - обезкуражаване от страна на другите, твърде големи пречки за осъществяването на мечтата, вътрешно убеденост, че това не е по силите ни и какво ли още не.

(У1+У2) x E

Макар и с малко алхимичен характер, тази формула е едно добро начало за постигане на цел или желан резултат. В нея У1 е Упорство, У2 е Усилия, а общото нещо, по което трябва да ги умножаваме всеки ден е E,- Ентусиазъм.

Упорството изисква гъвкавост

Една от най-устойчивите характеристики на успеха е умението да не се отказваш. И то да не се отказваш гъвкаво, а не като магаре на мост. Това най-вече предполага способността да пренаписваш плановете си, за да не се счупиш от силните ветрове на променящите се обстоятелства. Да можеш да се адаптираш, когато е необходимо, е част от силата да се задържиш на пътя към мечтата си.

Усилията предполагат самоконтрол

“Любима” дума на всички романтици и малко подценявана от хората, които смятат, че дисциплината убива творческото начало. Самоконтролът звучи строго и твърде обвързващо. И без това всеки около нас се опитва да ни контролира, та сега и ние ли да го правим? Както и да погледнем на тази характеристика, умението да се владееш е едно от най-важните качества за справяне с многоликата ни човешка природа и с понякога не дотам силните прояви на характера ни.

Упорството и усилията се поддържат постоянни с ентусиазъм

Всеки от нас рано или късно се изправя пред начинание, което изисква постоянство в по-дългосрочен план. Често с времето ни обземат настроения, които са много вредни за човек, устремил се към постигането на мечтата си. По пътя към реализирането на плановете ни имам моменти, когато сме готови да провесим нос – сблъскваме се с непредвидени обстоятелства, правим грешки и още и още неща, които традиционно се считат за нещо лошо. Ако обаче наистина сме твърдо решени да постигнем това, което искаме, това са само някакви си щрихи към образа на успеха, а не цялата картина.

За да не се поддаваме на трудностите, а напротив да вървим още по-смело насреща им, можем да си послужим с няколко техники за справяне с увесения нос.

Всеки ден да правим стъпка към целта си, независимо колко малка или голяма е тя. Независимо от обстоятелствата. Капката дълбае скалата с постоянство, а не със сила.

Да бъдем положително настроен към себе си и усилията си. Да вярваме в начинанието си във всеки един момент и да си напомняме, че давайки най-доброто от себе си рано или късно ще успеем.

Да мислим често за плановете и проектите си, като при необходимост променяме средствата за постигането им, а не самите си цели.

Когато сме на път да се откажем, винаги да се връщаме към онази искрица ентусиазъм, която ни е накарала да тръгнем към целта си и да взимаме топлина и енергия от нея.