Всеки ден се сблъскваме с тях. Те ни помагат да завършим успешно някой спор, но понякога ни разгневяват и карат да се оправдаваме. Все повече си мисля, че природата на клишето е нечестна. Защото някой някога е направил генералния извод и той се е превърнал в постулат, без да попита поколенията за тяхното мнение. По тази причина си позволявам да предложа на вашето внимание няколко клишета, към които се отнасям критично:


1.Жената е или красива, или умна!
Както знаем, в Древна Гърция знак за съвършенство и красота са били равните пропорции- съразмерното тяло, хармонията на формите, умереността в поведението. И до ден днешен красотата не е нещо различно от мярата и адекватността на тялото, облеклото, аксесоарите и козметиката, но и префинеността на маниерите. С други думи тя е средният път между крайностите, а тази овладяност може да бъде постигната единствено от разумния човек.

2.Мъжете са разхвърляни!
В това твърдение, разбира се, има доза истина. Но нека да хвърлим поглед и към тези мъже, които са събирали всяка стотинка за жилището и имуществото си. Наблюдаваме подреден, старателен и прецизен домакин, който не разрешава да влизаме с обувки или да си качваме краката на дивана. Очарователното явление е резултат от научаването на мъжа на отговорност не само в работата, но и в личния живот. А е някак странно човек да реди планове и да се грижи за бъдещето си на фона на разхвърляна стая.

3.Тийнеджърите са безотговорни!
Има и такива. Но как биха се променили нещата, ако възрастните им гласуваха повече доверие? Някои вече го правят и това проличава по държанието и изказванията на подрастващите. Оказва се полезно родителите да ги оставят да си „блъснат главата“ поне веднъж, без да ги предпазват- заради тръпката и възпитателната цел. Вероятността след това да осъзнаят причините за поведението си, да си дадат сметка за грешките и последствията от тях е стократно по-голяма. Няма как да възпитаме отговорни хора, когато им даваме само правила и никаква свобода да ги разберат на практика.

4.Децата и възрастните живеят в различни светове!
Това е вярно единствено в случай че ние сме създали и техния свят. Родителите и децата населяват един свят. Ако ние им слагаме розови очила и им даваме грешни обяснения, после за тях ще е много болезнено да ги развенчаят. Покажете им светът такъв, какъвто е и ги оставете сами да го почувстват и оценят. Това ще ги направи по-силни и самостоятелни в мисленето им.


5.Парите никога не стигат!
Човек знае и две, и двеста. Парите могат да стигат, но той винаги иска още и още...

6.Възрастните хора са консервативни!
Няма „старило“, което да не е патило. Нашите родители и техните родители имат по-богат опит и гледат по-широко на света от нас. Едва ли след всичко, през което са минали, могат да останат съвсем слепи за реалността. Повечето от тях не са едностранчиви, а търсят равносметка и могат да изведат мъдри изводи от живота си. Струва си да поспрем да чуем думите му.

7.Всяка жена иска да има деца!
За съжаление това твърдение не важи в пълна степен. По една или друга причина в наши дни все повече жени отлагат раждането за след тридесетата година. Това не означава на всяка цена, че не искат деца. Но какво да кажем за тези, които прекаляват с отсрочките, не се престрашават (от свръхотговорност или безотговорност) и неусетно изпускат момента? Трети пък раждат прекалено рано, още преди да са поискали каквото и да било. От всичко това децата страдат най-много.

8.Богаташите са измамници!
Е, вероятно се срещат и такива. Но има и богати хора, които токова пъти са пропадали и са ги мамили, че се научават да се предпазват и така, натренирани и поумнели, забогатяват. На други просто им сече акъла!

9.Истинската любов идва веднъж в живота!
Склонна съм да вярвам, че по-скоро разбирането за истинска любов с годините се изменя и обогатява. По тази причина за влюбения всеки път любовта е истинската. Е, последното може да се окаже ново клише...

10.С годините мечтите на човек се свиват!
И да, и не. Факт е, че с напредването на познанието се разширява още повече нашето незнание. Това хем плаши, хем отваря нови хоризонти, които ни увличат да се стремим и мечтаем още повече.