Бенките - колкото безобидни, толкова и опасни

Hera.bg

Мая Петрова
Никак не са малко онези от нас, които посещават лекар само в крайно наложителен случай. Профилактичните прегледи хич не са ни по вкуса. И ако при някои от случаите само след лекарска намеса може да се установи здравословното ни състояние, при други- можем и сами да сме си доста полезни. Стига да имаме необходимата информация.

Кожата ни почти винаги е първата, която сигнализира за здравословен проблем, а бенките са нещо, което никога не бива да подминаваме с махване на ръка, особено в определени случаи. Затова четете внимателно.

На дерматологичен език бенката се нарича невус. Бенките са група от доброкачествени образувания с меланоцитен произход. Меланоцити са пигментните клетки на кожата, които синтезират меланин. Бенките се появяват в ранно детство и достигат своя максимален брой към тридесетата ни годишнина. После постепенно започват да намаляват и изчезват. Възрастните хора от нашата раса имат минимум по около двадесет бенки по тялото си. Наследствеността играе огромна роля при броя им. Излагането на естествени и изкуствени ултравиолетови лъчи също е определящо за появата на нови невуси. И най-важното- тези образувания могат да бъдат опасни, ако не им обърнете внимание навреме. Има бенки, които се променят, но това не е знак, че се израждат. Затова, поне веднъж годишно, е задължително да се посещава онкодерматолог
Да си го кажем на медицински език


Две основни групи бенки:
- Придобити меланоцитни
- Вродени меланоцитни


Придобити невуси

Гранични меланоцитни - разположени в епидермиса, плоски са или съвсем леко надигнати, с тъмен цвят - от кафяво до черно, имат ясни граници, никога не са по-големи от един сантиметър в диаметър.
Внимание: Ако бенката е по-голяма от 1 см се касае за вроден, атипичен невус или меланом.

Смесени меланоцитни невуси- разположени в епидермиса и повърхността на дермата. На вид да леко надигнати и тъмни възелчета. Могат да бъдат неравномерно оцветени. Повърхността им е гладка или леко грапава. Не е изключено да имат косъмчета по тях.
Предупреждение: И този вид никога не бива да е с диаметър над един сантиметър.
Тези два вида се наблюдават най вече при деца, юноши и млади хора.

Дермални невуси - разположени изцяло в дермата и се явяват краен етап в развитието на бенките- наблюдават се след двадесетгодишна възраст. На вид са надигнати и светли възелчета с цвета на околната кожа или с тъмни петна по тях. Повърхността им е гладка, а големината им отново е под един сантиметър. Могат да са окосмени.

Хало меланоцитен невус - обикновена бенка с диаметър под 5мм. Цветът и е кафяв, надигната е и често е заобиколена от депигментирана кожа. Могат да бъдат множествени.
Внимание: Хало невусите могат да бележат началото на започващо витилиго. Ако централно разположеният невус има неравномерен цвят и неравномерни граници, той трябва да бъде изследван.


Вродени невуси

С тези бенки бебето се ражда или се появяват в месеците веднага след раждането. Те се срещат при около 5 % от новородените и са с размери от 1,5 до над 20 см. Колкото по-големи са, толкова по-голям е рискът от последвали усложнения.

Син невус- твърдо възелче с диаметър под един сантиметър, тъмно-синьо или сиво-черно на цвят. Този вид е доброкачествен. При големина над 1 см задължително се изследва и в повечето случаи отстранява.

Невус на Спиц- възел с диаметър под 1см, има розов цвят, може да бъде и пигментиран. Този вид бенка обикновено нараства за няколко месеца. Най-често се разполага по главата и шията. В 95 % от случаите е доброкачествена, но е добре да бъде наблюдавана.

Невус спилус- голямо светло-кафяво петно, в което са разположени малки тъмно-кафяви петънца или възелчета. Рядко може да доведе до злокачествено образувание.


Кога задължително да се обърнем към лекар?

И така, ако разгледате по-внимателно тялото си и установите видовете бенки, до някъде можете сами да прецените дали да отидете на лекар или не. Ето и симптомите, които изискват незабавна лекарска намеса:
промяна в размера на бенката
промяна в цвета и
при неволното и разраняване
при сърбеж, болка или кървене

Отстраняване
Начините за отстраняване на бенки са различни. По-малките и повърхностно разположени се премахват чрез електрокаутеризация или електрокоагулация. Методът е безкръвен, безболезнен, поставя се местна упойка, напълно безопасно е и след него можете направо да отидете на работа. По-големите и по-дълбоките образувания се отстраняват по хирургичен път. Обикновено към такъв тип “операция” се прибягва, когато проблемът е сериозен - настъпило раково израждане на бенката или висок риск от такова израждане. Като цяло все още хирургичният метод се води по-сигурен, тъй като се смята, че бенките, които могат да малигнизират ( да станат ракови), не се горят. Преди операцията или след нея в 90% от случаите се изисква и извършването на хистологично изследване. Рискът от белези след манипулация по отстраняване на бенки е минимален и зависи от собствената ви кожа и склонността и да образува белези. А и дори да ви остане белег, помнете, че това малко петънце, останало върху кожата ви, може да е спасило живота ви. Затова- не пренебрегвайте бенките никога. Понякога е въпрос на живот и смърт.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=2527