Моя позната е директор на Дом за деца, там е от 13 години. Напоследък, броят на децата постепенно намалява. Познатата ми знае, че до Коледа Домът ще бъде закрит – защото и за последните останали към момента 11 дечица вече има намерени осиновители и/ли приемни семейства. Тя е наясно, че трябва да си търси нова работа – но, честно, не ми се струва притеснена, а щастлива.Та тази жена наскоро се върна от Белгия, а миналата пролет бе за един месец в Канада. Сподели ми какво я е впечатлило от работния и престой в тези държави – отношението, поведението, интересите на хората.

Става дума за това, че у нас гледаме да се облечем и нахраним – което, с оглед на икономическата ситуация, е абсолютно разбираемо. Но става все по-отчетливо ясно, че често нашето поведение и това на децата ни, техните и нашите интереси нямат кой знае колко допирни точки с понятия като „морал и „доброта” – и че, да речем, част от нас предпочитат да идат в мола, а не на театър с децата си, не им и хрумва, че – вместо за ежедневните сладолед, кафе, дъвки, могат да дарят някому – на дете или възрастен в нужда - въпросните 3, 5,7 лв.

Аз живея в София – и зная, че столицата не отразява България, или поне не напълно. Ще ми се поне някой да ме обори, като обясни, че егоизма и показността не виреят в неговото населено място.